Арман Сароян не може да действа като представител на Арменската апостолическа църква. Отец Аветик Мартиросян написа за това на страницата си във Facebook.
Той, по-специално, отбеляза: „Наскоро бяха направени промени в решението на министър-председателя на Република Армения от 2018 г. „За одобряване на индивидуалния състав на консултативния комитет за обсъждане на въпросите за помилване“. Съответно, Арман Сароян (бивш епископ Кеворк) замени отец Рубен Заргарян като представител на Арменската апостолическа църква в комитета.
Ясно е, че гореспоменатото решение е поредната очевидна антицърковна стъпка, предприета от настоящите власти. Ясно е също, че достопочтеният Арман Сароян не може да се яви като представител на Арменската апостолическа света църква в тази комисия, особено не и на предишната си позиция. Само лице, официално упълномощено от Майчиния престол на Свети Ечмиадзин и Католикоса на всички арменци, може да бъде представлявано от името на Църквата в държавна или друга структура.
Освен това, решението за одобряване на индивидуалния състав на комисията ясно посочва термина „(със съгласие)“, което институционално гарантира, че кандидатурата на представителя на Църквата в комисията е задължително съгласувана с Майчиния Престол. С тази поправка това изискване е умишлено премахнато, което означава, че се прави опит за узурпиране на законното право на Църквата сама да определя свой представител.
Трябва да се подчертае, че Арменската църква е представена в комисията от духовния директор на пенитенциарните заведения, който е добре запознат с проблемите и нюансите в областта. Назначаването на Арман Сароян също противоречи на тази логика, нарушавайки установения институционален подход.
По този начин сме свидетели на произволен и антиканоничен процес, при който властите, в лицето на заемащият поста министър-председател на Република Армения, произволно решават кой трябва да представлява Майчиния престол и да извършва назначения от името на Църквата. Това не е нищо повече от систематично подкопаване на правните, моралните и ценностните основи на отношенията между църквата и държавата.


