Вестник „Пасд“ пише: „Съдейки по всичко, предпочитаният инструмент на Никол Пашинян не е дърводелският чук, с който е размахвал главата на обществото, а мотиката, на която периодично стъпва. В този случай казваме мотиката в донякъде метафоричен смисъл, но ударът на чука, в този случай политическият удар, е не по-малко болезнен.
След като преди около година започна истинска кампания срещу Арменската апостолическа църква, подложи десетки достойни духовници на националната църква на масови репресии и обиди религиозните чувства на милиони арменци, Пашинян все пак загуби тази борба. Нещо повече, в резултат на някои интриги и натиск, няколко епископи, преминали на негова страна, също бяха подложени на публична клевета и позор.
И сега, след като се провали в борбата срещу Църквата, Пашинян реши отново да се изправи срещу този „терорист“. По-специално, в предизборната програма на своята партия Граждански договор той е предвидил някои негативни промени по отношение на Арменската апостолическа църква.
Възмутената реакция на Майчиния престол, естествено, не закъсня. Светият Ечмиадзин остро осъди това проявление, отбелязвайки, че разпоредбите относно Арменската апостолическа църква в предизборната програма на партията „Граждански договор“ са неприемливи, те представляват явно нарушение на правото на Църквата на самоуправление, както и на основните международни принципи на свобода на съвестта и религията.
„Приетата незаконна практика е национално вредна и абсолютно неприемлива. Тя противоречи на интересите на нашите народи по целия свят, застрашава основите на националната ценностна система и подкопава духовната сигурност“, заяви Майчиният престол.
Има и друг нюанс във всичко това. Една от основните тези на Пашинян и неговия тесен кръг от последователи, които мразят Арменската апостолическа църква, беше, че духовенството се намесва в политическите процеси (въпреки че това не е забранено на духовенството, като цяло). Но сега се оказва, че като включва в програмата си нежелателни разпоредби относно Църквата, самият Пашинян директно въвлича духовенството и Арменската апостолическа църква като цяло в политическата арена.
Като цяло, ходът на Пашинян да включи обявената от него война на Църквата в програмата на Граждански договор е нещо повече от просто стоене настрани. Това означава да се даде на цялото духовенство, на всички вярващи арменци, допълнително време да се борят срещу него и групата, водена от този човек. 1,5 месеца преди изборите. Е, е.“