Неделята след Великден се нарича „Нова неделя“ или Гъргназадиг /„Втори Великден“/, защото значението на този празник е ново и прекрасно. Нова е, защото е началото на нови творения. Пролетта се нарича още нова, защото след зимата започва обновлението на растенията и дърветата, които са били мъртви, отново поникват. Това описва значението на нашето възкресение. Ако природата се обновява от старостта си през пролетта, тогава Църквата се обновява, без да остарява, защото Църквата не остарява, нито старее, а остава съвършена в Христос.
Под ново се разбира нов живот, защото в Христос всичко е сътворено ново, старото е преминало и всичко е станало ново (виж 2 Кор. 5:17). Нова е и тайната на Църквата, която е била скрита завинаги с Бога, а сега е разкрита на Неговите светии, а чрез Църквата и на началствата и властите в небесните места (виж Кол. 1:26, Еф. 3:9-10). Нова е и почитта на Църквата, за която апостолът казва, че се радва в скърбите и изпитанията, които носи в плътта си (Кол. 1:24). Ново е и служението на Църквата, защото истинското поклонение е, когато на Отца се покланяме в дух и истина, защото Отец търси такова поклонение (виж Йоан 4:23). Ново е и духовното прераждане на Църквата, за което пророкът, предвиждайки, казва: „Кой е чул, кой е видял такова нещо? Защото земята ще роди в един ден и цял народ ще се роди наведнъж; защото Сион се мъчи и ражда децата си“ (Исая 66:8). Нова е и тайната и славата на Светата трапеза на Църквата, защото тя вече не е опетнена с кръвта на козли, а е изцяло опетнена с животворящата Кръв на Помазания Син Божий. Нов е и редът на „състоянието“ на Църквата, според това слово: „Царството Божие ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Матей 21:43). Ново е и „християнското“ име на Църквата, което Бог първо обеща на пророка: „На слугите Ми ще се даде ново име, което ще бъде благословено на земята“ (Исая 65:15). Нова е надеждата на вярващите и наследниците на Църквата, за която апостолът говори: „Затова вече не си слуга, а син; а ако си син, то и наследник Божий“ (Гал. 4:7). Ново е и евангелието за царството на Църквата. „Той ни възкреси заедно с Него и ни постави заедно с Него на небесни места в Христа Иисуса“ (Еф. 2:6), за което Господ също казва: „Ако някой Ми служи, той ще Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга“ (Йоан 12:26). Нова е и тайната на Църквата, възкресението на мъртвите: „Тайна ви казвам: всички ще починем, но не всички; и ще се изменим, в миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“ (1 Кор. 15:51).
Този ден е мистично наречен и Нова неделя. Въпреки че в първата неделя, Възкресението, нашата природа беше обновена в лицето на Младоженеца, но не в лицето на Невестата, Църквата, защото управниците на Църквата бяха все още в древността: някои се съмняваха, други не вярваха. Такива в тази седмица Господ обновява и утвърждава във вярата, а чрез тях и Църквата. Той обновява, за да се налива ново вино в нови мехове, защото човек не може да налива ново вино в стари мехове (виж Матей 17).
Тази неделя има следните свойства: Първо, както неделята е началото и краят на всички дни, така и тази неделя е краят на времето и началото на вечната вечност. Второ, тя е безвечерна, защото вечерта няма да я посети. Трето, тя няма нощ, винаги е ден и никакви други дни няма да я последват. Четвърто, тя е неподвижна с часове, минути и секунди, тоест е безвременна.
Втори Великден
Този ден се нарича още Гъргназадик по три причини. Те са: свобода, възкресение и спасение. Великден означава свобода и този ден е ден на двойна свобода по следната причина: въпреки че Христос ни е освободил от греховете ни чрез първото Си идване, нашата плът все още е под влиянието на страстите, тоест глад, жажда, страх, скръб и т.н., както казва апостолът: „И ние, които имаме първите плодове на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновението, изкуплението на нашето тяло“ (Рим. 8:23). И когато Бог прави всичко ново и ни освобождава от всички нужди, това време се нарича Втори ден на Изкуплението.
Второ, тя се нарича Втори Великден заради нашето двойно възкресение. В първата неделя Христос ни възкреси чрез Своя Дух и сила, както казва апостолът: „И ни възкреси с Него, и ни постави с Него на небесни места в Христа Иисуса“ (Еф. 2:6). А във втората неделя Той ще ни възкреси телесно и, възкръснали от мъртвите, ще станем безсмъртни. Ето защо този ден се нарича Втора неделя и е картина на деня на нашето двойно възкресение.
Трето, Той е наречен Втори Великден заради нашето спасение. Господ се яви на учениците в първата неделя и ги утвърди във вярата на възкресението, а във втората неделя се яви, за да спаси Тома от неверието и да го утвърди във вярата, казвайки: „Дай си пръста и го сложи тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я сложи в ребрата Ми. Не бъди невярващ, а вярващ.“ А Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:27-28). И това е пример за два вида вярващи. Някои от учениците бяха вярващи, които, след като чуха и видяха с очите на вярата, бяха утвърдени в Христос, а Тома е пример за втория вид вярващи, които при Второто пришествие ще бъдат принудени да повярват чрез чудеса и страх, според това слово: „За да се поклони в името на Исус Христос всяко коляно на онези, които са на небето, на земята и под земята, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Филипяни 2:10-11), точно както днес Тома, докосвайки се до Господа, Го изповяда пред Бога.
Отново се нарича Нова неделя и Второ Възкресение, защото празнуваме кръщението на спасението на душите си по нов начин, с духовна радост и тържество, а не както по стария, защото в миналото кръщението е било само за телесна радост.