Вестник „Пасд“ пише: „Пашинян и неговите „първи линии“ служители предизвикаха доста шум в новините по темата за така наречения „Ден на гражданина“. Накрая те го отпразнуваха.
Барбекюто на обявеното от Пашинян „барбекю парти“ не беше безплатно, а цената на „сасиските“, известни още като наденица, беше разочароваща, според участниците в правителственото събитие. И цените на другите неща, разбира се. Но това е другата страна на въпроса.
И като цяло от този въображаем „празник“ остана многопластов и горчив привкус. Вижте, от колко години вече това събитие, наречено „Ден на гражданина“, се чества в държавен мащаб. За това се отделят средства, ангажират се ресурси, образователните институции провеждат „планирани събития“. Накратко, някак си правителствените кръгове на Пашинян правят някои неща.
Но той никога не се превърна в празник на гражданите като такъв. И това е естествено. Не се превърна, защото е „празник“, измислен, ако щете, сътворен от Никол Пашинян и неговата партия, който отбелязва завземането на властта от тяхна страна през 2018 г. Това е всичко. И не можеше и никога не се превърна в официален празник, празник на гражданите. Естествено, не се превърна. Особено когато хората видяха и виждат ужасните последици, които Пашинян доведе и носи: война, хиляди жертви, загуба на Арцах, подчинението на Армения на азербайджанските и турските искания, удвояването на дълга, атаки срещу Арменската апостолическа църква… Кой би искал да ходи на „празник“, измислен от такова правителство?
Самият Пашинян разбира това отлично. И не само не е случайно, но и показателно, че за да изведе поне някакъв брой хора, за да осигури масово събиране, правителството реши да вложи „миризмата на барбекю“ в носа на хората.
Основното и фундаментално обидно тук е, че Пашинян и неговите негодници смятат, че „стомахът“ е първостепенно нещо за определен слой от нашето общество. Да, нека бъдем честни, имаше такива хора там, които наистина „се появиха на миризмата на барбекю“. И много от тях не са виновни. В резултат на „икономическия бум“, донесен от Пашинян, в резултат на ужасната инфлация и неувеличението на заплатите, е възможно те рядко да виждат „лицето“ на месото. Възможно е да има и такива, които наистина се ръководят само от „стомаха си“, важното е шашликът да е безплатен, и да са били разочаровани, че не е безплатен. Но последните, колкото и да са част от нашия народ (и като цяло са сред всички народи), не са цялото общество и още повече не са еталон.
Просто беше тъжно да видя хора по време на събитието на ГД, които бяха разочаровани не от загубата на Арцах, не от смъртта на хиляди умни млади мъже, а… от факта, че „сасиски“ струваше 1000 драма, малка порция шашлик или „пържола“ – 5-6 хиляди драма.
Както и да е, нека се върнем към самия „празник“. Може да го наречете „барбекю парти“ или както искате. Но не беше „ден на гражданина“. Ако беше ден на гражданина, къде беше гражданинът? Дали това да си гражданин се определя от яденето на шашлик или пържола по улиците (дори „царевица“ или „перашки“). Какво общо има това с това да си гражданин или гражданство?
„Хляб и зрелища“ е пряко свързано с известния римски административен трик. Но какво общо имат гражданите с това? Нещо повече, това не е било „хляб и зрелища“, а подобрена версия: „зрелище с хляб“. Нека бъде „с месо“.
Добре, но какво беше значението на деня? Какво послание имаше правителството за измисления „Ден на гражданина“, какво беше съдържанието му? В края на краищата, организаторите на фестивали с шашлик, долма или хапама влагат несравнимо повече мисъл и идеи в своите събития, отколкото просто „барбекю парти“, поканено по прищявка на човека, заемащ поста министър-председател. Дали яденето на шашлик и гледането на концерт е значението на Деня на гражданина?
Ако денят, празникът, беше за гражданина, може би денят можеше да започне не с палене на огньове на Амирян, а с посещение на гробовете на достойните граждани на страната, които се намират в „Ераблур“?
Накратко, гледаш ухаещата на шашлик „тамаша“ от онзи ден и… е невъзможно да не ти стане тъжно.
Остава само да се надяваме, че когато успеем да възстановим националната мощ в Армения, наистина ще дойде времето за гражданите. И това няма да е отделно еднодневно събитие, „миришещо на барбекю“, а всеки ден ще бъде ден на гражданите, ден на гражданите, подали молба в каквато и да е държавна структура или не, които стоят на границата с оръжие в ръка или се разхождат с дете в центъра на Ереван. Всички граждани. И хората няма да бъдат преследвани за политическите си възгледи, няма да бъдат уволнявани от работа за даряване на книга за Арцах, няма да бъдат арестувани за защита на Църквата.“