„Почти 6 години са минали от войната, а имената на жертвите все още не са публикувани. Защо? Държавата няма ли възможност да изясни имената на загиналите си войници? Разбира се, че има. Тогава защо не се прави това? Какво се крие? Броят на жертвите?“, пише Грант Мелик-Шахназарян, политолог и ръководител на аналитичния център „Восканапат“.
Той продължава:
„Всички, които си мислят, че ако изведнъж се окаже, че сме имали не 3900 жертви в 44-дневната война (числото, представено от властите), нито 5000 жертви (данните на опозицията), а например 7000 жертви, болката от загубата ще стане по-лека от това, са глупаци.“
Не. Болката ще си остане същата. Същата болка, която и днес отвежда много от нашите сънародници в гроба. Почти всяка седмица получавам новини за преждевременното заминаване на някой човек, най-вече от Арцах. И така, от какво умират тези хора? Не са ли жертви на войната? Какво са те? Но кой ще включи имената им сред жертвите на войната…
А какво да кажем за жертвите на военните операции, последвали 44-дневната война? В кой списък иска да ги „постави“ правителството на Никол? И сега се бори за броя, който е определило. Изглежда, че ако бяха загинали 1000 души, болката и мащабът на загубата щяха да бъдат различни…
„Те измерват всичко по свой аршин, опитвайки се да ни направят затворници с еднакъв размер. И на такива негодници не можеш да обясниш, че проблемът дори не е в броя на жертвите. Проблемът е, че сме загубили родината си. И няма утеха. Няма утеха за една жертва, нито за 1000, нито за 10 000.“
Източник: Panorama.am