Вестник „Пасд“ пише:
„В тази предизборна и вече следизборна суматоха сякаш е останал незабелязан един изключително интересен данни. Говорим за броя на гражданите с право на глас. Вижте: през 2005 г. е имало 2 317 162 души, през 2008 г. – 2 390 000, през 2012 г. – 2 501 597, през 2017 г. – 2 585 134, през 2018 г. – 2 591 276. Не е трудно да се забележи, че между 2005 и 2018 г. броят на избирателите е нараствал постоянно, в съответствие или успоредно с естествения прираст на населението.
И тогава, по време на предсрочните избори за НС през 2021 г., в списъците имаше само с няколко хиляди повече хора, отколкото през 2018 г. Но през 2026 г., тоест на тези избори, официално бяха обявени 2 503 981 избиратели, тоест с около 90 хиляди по-малко, отколкото преди 5 години.
Това е в случая, когато войната и коронавирусът бяха преди 2021 г., през 2020 г. Но броят на избирателите е намалял значително. Освен това, ако добавим, че много разселени жители на Арцах (хиляди) са получили гражданство на РА и също са били включени в избирателните списъци, става ясно, че броят на регистрираните избиратели е намалял значително в сравнение с 2021 г. С други думи, през последните 5 години от управлението на Никол Пашинян броят на гражданите с право на глас в Армения е намалял с около 100 хиляди души. Това е изключително сериозен показател.
Пашинян и Граждански договор непрекъснато твърдят, че няма емиграция. Но как може да няма емиграция, ако броят на избирателите е намалял с около 100 хиляди? В крайна сметка или хората са се отказали от гражданството си, или са емигрирали, оставяйки регистрацията. И не е ли всичко това своеобразен „барометър“ за това как хората всъщност се чувстват относно правителството на Пашинян и последиците от управлението му?