На страницата „Свещена борба“ е публикуван откъс от обширния труд на архиепископ Баграт Галстанян, който той е написал, докато е бил в затвора. Текстът на епископа е за мира, войната и мъченичеството.
„В. СЪЩНОСТТА НА ВОЙНАТА“
Неоспоримо е, че историята както на отделния човек, така и на цялото човечество, нации и държави, е история на войни, пресяващи се с кратки периоди на мир. Според статистиката, човечеството е живяло в периоди на относителен мир само около 250 години през последните 6000 години история. Може да се предположи, че човечеството е живяло и винаги ще живее не в периоди на мир, а в периоди на временни прекратявания на огъня.
Заслужава да се отбележи, че войната има не само военни проявления, но и икономически, енергийни, духовно-културни, цивилизационни, психологически, медийни или интернет, използването на „студена“ и „мека“ сила и др. Прави впечатление, че „всички войни“ във всички измерения на човешкия живот до голяма степен обслужват идеята за глобализация, при която материалната е крайната цел, а икономическото господство е крайната цел, стремежът е към разширяване на териториите на страната, към притежаване на богатства и ресурси.
Да, войната е неизбежен факт от живота, който по своята същност е трагичен. По-голяма трагедия обаче е „мирът“ под формата на пленник, лишен от права или напълно оставен на милостта на врага.
„Бъдете трезви, бъдете будни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне; противете му се, като сте твърди във вярата“ (2 Петрово 5:8).
В това отношение свидетелството и коментарът на свети Йегише са изключителни: „Хората, въоръжени с Божията любов, не станаха страхливи и злонамерени, за да напуснат родината си и да се предадат на робството на чужденци, но не пощадиха нищо: нито смъртта си, нито имуществото си, нито смъртта на близките си, нито пленяването на семействата си“ (Йегише, стр. 98).
Естествено, желанието за война определено е лудост и грях, но още по-голяма лудост и грях е фалшивият, молещ се „мир на греха“ – плен, отричането на идентичност, родина, наследство, което е забулено от завесата на фалшивия „пацифизъм“ за ползата и печалбата на икономическите отношения. Такъв „мир“ силно застрашава не само паметта за миналото, принадлежността и наследството, което ще се предава на поколенията, но и правото на съществуване и съществуването на нацията като цяло. „Както справедливостта не може да съществува от несправедливостта, така не може да има истина от лъжите и никакво очакване на мир от бунтарски ум“ (Йегише, стр. 86-87) и „Ако има хора, които са изоставили законите на предците си заради стомасите си, тогава те никога няма да бъдат добри към царските (т.е. държавните) дела“ (3 Мак. 7:11).
/Следва/
Архиепископ Баграт Галстанян.