„Националната идентичност не може да се разбира само като комбинация от исторически спомени, език или културни форми. На по-дълбоко ниво тя е съществена и онтологична трансформация, оформена от въпроса какво човек разбира под „ние“ и на каква основа това „ние“ остава стабилно в промените на историята“, отбеляза епископ Исахак Погосян, предстоятел на Гегаркуникската епархия, в публикация, озаглавена „Християнски ценности и богословски основи на националната идентичност“.
„В Светото писание (антропологията) човекът е определен преди всичко не като самодостатъчна културна единица, а като творение Божие: „И създаде Бог човека по Свой образ“ (Битие 1:27). Този образ става основа на всяка общностна идентичност, надхвърляйки племенните и езиковите определения.“
Християнската традиция в историята на арменския народ е действала не като външно допълнение, а като вътрешен формиращ принцип за формирането на националната идентичност. Тя е въвела идеята, че един народ не се определя само от кръв или територия, но и от отговорност и морален завет пред Бога. В историята на Израел множеството се възприема като заветен народ (Изход 19:6). Тази заветна логика по-късно се превръща в ос на християнската идентичност, както четем в Деянията на апостолите: „Ние сме Божий народ.“
Християнската вяра и културната идентичност никога не се отъждествяват, но и не се разделят от изкуствени бариери. Вярата не поглъща националните характеристики, а ги пречиства и задълбочава, освобождавайки от самоотричане. Христос предупреждава: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36), което означава, че никоя национална или политическа система не може да се отъждествява с Божието царство.
Здравословното формиране на национална идентичност е възможно само там, където има достъп до истината, възприемчивост към нея и желание за нея. Евангелието представя Христос като истината: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6). Тази реалност не елиминира многообразието на народите, а по-скоро ги насочва към единство в любовта и справедливостта. Апостол Павел пише: „Няма вече юдеин, нито грък… защото всички вие сте едно в Христос Иисус“ (Галатяни 3:28), показвайки, че универсалното единство не заличава идентичностите, а по-скоро трансформира техните взаимоотношения.
В арменската църковна традиция националното самосъзнание отдавна се възприема като форма на духовно призвание. Според св. Григорий Просветител, християнизацията на арменския народ е не само религиозна, но и цивилизационна реорганизация, където „родословието“ се разбира като общност, призвана към Божията светлина. Във видението на патриарх Григорий (при основаването на Ечмиадзин), както и в химните на редица църковни отци, народът се преобразява в „Нов Израел“, призван да служи на светлината.
Историкът Йегише, един от отците на Арменската църква, пише за Вартананската война, че борбата е била не само за политическа свобода, но и за „неделимост на вярата и родината“. Той подчертава, че вярата и националното съществуване не се противопоставят, а взаимно се подсилват, образувайки етос на жертвоготовност (култура, идентичност, ценностна система).
По подобен начин Мовсес Хоренаци, описвайки генеалогията на арменците, не се ограничава до историческа хроника, а създава историко-богословска визия за идентичност, където народът осъзнава себе си като идентичност със смисъл, който действа в историята. За него историята се превръща не само в спомен за миналото, но и във формиращо значение на идентичността.
В Светото писание многообразието на народите е представено като част от Божието домостроителство. На Петдесетница „всеки ги чу на своя език“ (Деяния 2:6–8), което показва, че всеобщото единство не елиминира езиковото и културното многообразие, а го прави средство за комуникация. Това е важен богословски принцип за правилното разбиране на националната идентичност. В същото време християнските ценности не заличават националното самовъзприятие, а го поставят под морален контрол. Христос казва: „Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а повреди на душата си“ (Мат. 16:26). Това твърдение се отнася и до колективната същност: една нация не може да бъде запазена, като загуби духовната си основа.
В този контекст националната идентичност се превръща в етична и духовна концепция: инициатива и отговорност пред историята. За отците на Арменската църква тази отговорност често се изразява в идеята за мъченичеството като свидетелство за истината. Това не е прослава на смъртта, а свидетелство за неделимостта на вярата и идентичността.
Нация, която губи способността си да се самокритикува, престава да разбира собствената си реалност. Апостол Павел ни увещава: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата“ (2 Кор. 13:5), принцип, който е приложим и за колективните идентичности.
Така, в християнската визия, националното самоопределение се превръща не в затворена система за самоутвърждаване, а в отворена история, насочена към царството Божие. Арменската църковна традиция и Светото писание съвместно свидетелстват, че народът е призван да бъде не само носител на историята, но и свидетел на светлината (Мат. 5:14), служейки на всечовешкото единство, без да губи своята идентичност“, пише епископ Исахак Погосян.