Съвременните генетични изследвания не подкрепят хипотезата на древногръцкия историк Херодот за балканския произход на арменците и демонстрират хилядолетната генетична приемственост на населението на Арменските планини. Това заяви професор Левон Епископосян, доктор на биологичните науки, по време на интерактивната среща „Генетика в Армения: днес и утре“, проведена в The Academy People Café, на която бяха представени резултатите от най-новите изследвания в областта на човешката популационна генетика.
Според учения, ключовото доказателство е проучване, публикувано през 2025 г. в Американското списание за човешка генетика. В проучването са сравнени геномите на съвременните арменци с древни ДНК проби, получени от археологически находки в Арменските планини.
„Видяхме, че съвременните арменци и древните ДНК проби образуват единен клъстер. Съвременното население се пресича с древното население, започвайки от неолита“, отбеляза Йепископосян.
Според него това се отнася до период отпреди приблизително осем до десет хиляди години. Резултатите показват генетична приемственост сред населението на региона, която може да се проследи хиляди години назад.
Шест до осем хиляди години генетична приемственост
Професорът обясни, че различните методи за генетичен анализ ни позволяват да проследим приемствеността на арменския генофонд до различна дълбочина. Например, изследвания на митохондриалната ДНК, която се предава изключително по майчина линия, показват приемственост от поне осем хиляди години.
„Имаме поне осем хиляди години генетична приемственост по майчина линия“, каза той. Освен това, обстоен анализ, включващ митохондриална ДНК, Y хромозома и автозомна ДНК, предполага приблизително шест хиляди години непрекъснато съществуване в съвременния арменски генофонд.
Йепископосян отбеляза, че учените вече разполагат с нови, все още непубликувани данни, които биха могли да отложат тази граница значително по-назад – до приблизително петнадесет хиляди години. Той обаче подчерта, че това е единствено въпрос на биологична приемственост сред населението на региона, а не на съществуването на арменския народ, какъвто го разбираме днес.
Защо ДНК данните противоречат на версията на Херодот
Един от основните изводи на изследването, според учения, е липсата на генетични доказателства в подкрепа на хипотезата на Херодот, според която арменците са мигрирали в Мала Азия от Балканите заедно с фригийците.
Според Епископосян тази версия е съществувала около две хиляди и половина години, но всъщност се е основавала само на наблюдението на Херодот за сходството между облеклото на арменските и фригийските воини по време на гръко-персийските войни.
„Заключението по същество се основаваше единствено на дрехите. По това време не е имало други доказателства“, отбеляза професорът. В новото проучване учените са използвали не само данни от съвременни жители на Армения, но и голям масив от древна ДНК от различни региони – Балканския полуостров, Анатолия и Източна и Западна Армения.
Според Йепископосян, сравнението на тези данни разкрива липса на генетична основа за теорията за балканския произход на арменците. „Ние, образно казано, не оставихме камък необърнат в тази хипотеза“, заяви той.
Генетиката не пренася съвременните народи в дълбока древност
Професорът обаче призова за изключително внимание при тълкуването на резултатите от изследването. Той отбеляза, че често срещана грешка е твърдението, че данните за осем или петнадесет хиляди години генетична приемственост показват съществуването на арменците като народ в такива древни времена.
„Не казваме, че арменците са живели тук преди петнадесет или осем хиляди години. Говорим за биологичните, генетичните предци на съвременното арменско население“, подчерта ученият.
Той обясни, че етническата принадлежност не може да се определи единствено по ДНК. Според изследователя, може да се говори за арменци само когато вече съществуват арменски език, стабилна културна традиция и формирана историческа общност.
„Можем да наречем хора арменци, когато те вече са говорили арменски език, живели са на тази територия дълго време и са имали свои собствени исторически и културни традиции“, отбеляза Йепископосян.
От научна публикация до учебници
Професорът подчерта, че публикуването на резултатите от изследванията е само първият етап от научната работа. Според него фундаменталните открития придобиват практическо значение само когато станат част от образователната система.
„Научният резултат е само началото. След това той трябва да бъде включен в университетските учебни програми, учебниците и да стане част от образованието“, каза ученият. Той обаче отбеляза, че въпреки публикуването на изследването преди повече от година, неговите открития все още до голяма степен не са представени в образователните програми.
Според Епископосян разпространението на съвременни научни данни трябва да се улеснява не само от учените, но и от медиите, тъй като именно това ще направи резултатите от фундаменталните изследвания достъпни за по-широка аудитория.