Археолози откриха останки от арменска църква, датираща отпреди почти 2000 години, което я прави най-старата структура от този вид в страната и една от най-старите в света. Германският университет в Мюнстер, който си партнира с екип от Арменската академия на науките в археологическите разкопки, обяви откритието в петък и го нарече „сензационно свидетелство за ранното християнство в Армения“.Съвместният екип от археолози и изследователи откри сградата по време на разкопки в Артаксата /Арташат/, някога процъфтяващ метрополис и търговски център, който в продължение на няколко века преди и след нашата ера е служил като столица на древното арменско царство. Разкопките бяха част от по-големия арменско-германски проект „Артаксата“, инициатива, стартирала през 2018 г. за проучване на района.
Експертите смятат, че църквата, открита наскоро в Артаксата, първоначално е построена през IV век сл. Хр. Това време съвпада с построяването на катедралата Ечмиадзин, също в Армения, която се смята за първата катедрала на древното царство и често е разглеждана като най-старата катедрала в света. „Сградата, която датира от IV век, е най-старата археологически документирана църква в страната – сензационно свидетелство за ранното християнство в Армения“, каза в изявление Ахим Лихтенбергер, професор в университета в Мюнстер, който работи по археологическия проект в Артаксата. Мкртич Зардарян от Арменската академия на науките, който също е работил по проекта, отбеляза отделно, че архитектурата на църквата може да помогне на изследователите да разберат нещо ново за историята на Армения. Църквата е с форма на осмоъгълник, с правоъгълни камери, простиращи се от четири страни. Това е първата осмоъгълна църква, за която се знае, че съществува в Армения, каза Зардарян, добавяйки, че църквите с тази форма обикновено се появяват в източното Средиземноморие и по подобен начин могат да датират чак от IV век.
Според университета в Мюнстер, древната църква е наподобявала раннохристиянски мемориални сгради. Тя е била с диаметър около 30 метра и първоначално е имала хоросан, направен предимно от пясък и цимент, със стени, направени от дебели плочи от теракота – глинен материал, който по онова време се е произвеждал на места като Гърция и Италия. Парчета от оригиналния материал, открити на мястото на руините, предполагат, че църквата е била богато украсена с теракота, вероятно внесена от Средиземноморието. Останки от дървени платформи, открити заедно с глината, са помогнали на изследователите да потвърдят древния произход на сградата чрез въглеродно датиране, съобщиха от университета.
CBS NEWS