/Част4/
Жаклин БОДУРОВА
Мелник е сгушен в южните склонове на Пирин планина, които образуват причудливи пирамидални пясъчни хълмове, придаващи романтичен дух, на чиито фон възрожденските къщи в архитектурен ансамбъл са амфитеатрално напластени една над друга по стръмните терени, по които пълзят тесните улички, сред долината от двете страни на едноименната река. Разположен е между Сандански и Петрич. Каменните приземия се извисяват. Те служат за преодоляване на денивелацията на терена. Тук се разполагат голяма маза за съхраняване на стоките на стопанина, вътрешен стопански двор и обор за животни. Отварят се капаците на магазините и железните врати на складове и мази. В много от къщите от мазата започват тунели, прокарани в терена, в които се съхранява и отлежава чудесното мелнишко вино. На полуетажа се поставят второстепенни жилищни помещения. Върху високия етаж се разполага последният етаж с предназначение за жилище, издаден над плоскостта на приземието във вид на еркер, подпрян с множествено наклонени греди. Там е разположен голям правоъгълен салон и от двете му страни има по две или три стаи, много често поставени симетрично. В дъното на салона е вратата, която извежда на малък балкон с дъсчен или железен парапет и с обработени колонки. Стените са изградени от дървен скелет и пълнеж от тухли, измазани в бял цвят от двете страни. Цялостният силует въдзейства монументално. Пашовата къща се състои от приземие и полуетаж, изградени от камък и един жилищен етаж. През двукрила дървена врата се влиза в голям проход – вътрешен двор, където са разположени стопанските складови и домакинските помещения. На полуетажа има две стаи. Еднораменна стръмна дървена стълба откъм вътрешния двор изкачва в средата на голям салон, разположен на етажа. От три страни във вид на П-образна форма са наредени жилищните помещения. Някои от тях са с огнища, други са със зидани печки. Предвидена е и една домашна баня. Изисканото функционално решение на къщата отговаря на висока жилищна култура. Кордопуловата къща, известна и като Цинцаровата, по отношение на цялостното пространствено, декоративно и функционално решение представлява върхово постижение в българската възрожденска архитектура от средата на XVIII век и тя е превърната в Музей на архитектурата и бита през Възраждането. Тя е изградена през 1754 год. и се извисява на най-високото място в града, за да покаже икономическата мощ на своя стопанин. Голямата денивелация на терена е преодоляна от масивните зидове на приземието, което в най-ниската част се издига на три етажа и над него еркерно излизат още два етажа, изградени от дървен скелет, укрепени с множество наклонени подпорни дървени греди. Приземието е изградено с каменна зидария. В него се намират големи мази и прокопани в терена тунели, където се съхранява виното. Къщата има четири входа и една външна стълба, която отвежда в самостоятелна жилищна група. В центъра се намира голям салон. От него се влиза в много жилищни, стопански и домакински помещения, в кухня с огнище, домашна баня със съблекалня и скривалище. Постижение е голямата гостна стая с размери 7.90 м х 8.36 м и височина 4.15 м. Дъсченият таван, в чиито център е поставена резбована розета с квадратен мотив, е изпълнен с широки дъски и апликирани летви в геометрични композиции. Северната стена е запълнена с вградени долапи, на които отделните фигури са оцветени в различни цветове и в полетата са изрисувани вази с цветя. На двете фасади са поставени в два реда 24 прозорци. Долният ред е с железни решетки и горният е украсен с гипсови рамки, запълнени с разноцветни стъкла. В долната част под прозорците обикаля миндер, постлан с тъкани платове и килими, предназначен за сядане на гостите.
Старият град на Пловдив има характера на Възрожденско селище с типичните тесни каменни улици, разположен на Трихълмието, е впечатляващ чрез къщите с високите каменни зидове, дъсчени порти с железни обкови, издадените еркери на дву- и триетажни разноцветни фасади, църквите и училищата в ансамблово съчетание, които създават романтиката на уличната перспектива по време на епохата. Видно от проектите в жилищата, обособени на втори етаж, около салона в средата на плана по цялата надлъжна ос са разположени по две стаи, а между тях се предвиждат домакински и санитарни помещения по напречната ос. В този град типичен представител е къщата на Верен Стамболян, изградена около средата на XIX век. Ситуирана е в дъното на малък двор. Плановата схема е класическата симетрична. На първи етаж от къщата се влиза посредством двустранна каменна стълба през портик, изнесен пред фронта на фасадата и оформен с четири колони, в чиято горна част са свързани с полукръгли арки (сводове). Салон в правоъгълна форма заема централната част, от чиито две страни са поставени по две стаи и между тях са предвидени малки сервизни помещения. В дъното е развита двураменна стълба, преминаваща в еднораменна, отвеждаща в салона на втория етаж, издължен над портика, и както на първи етаж, симетрично от двете му страни има по две стаи. В Хиндлияновата къща се среща друг тип на разполагане на домакинските и санитарните помещения. В дворния комплекс към сградата на основното застрояване с жилищно предназначение, изградена на ъгъла на две улици и участваща в градоустройствения силует, са ситуирани три спомагателни постройки: баня със съблекалня, кухня със стаи за прислугата и склад (мааза) с дебели каменни стени и желязна врата за съхраняване на ценни стоки. Изградена е към средата на XIX век за богат търговец. Обслужващите помещения и забележителното хидожествено изпълнение на интериорите разкриват битовата и естетическа култура на собственика. Фасадите към улицата на сградата на основното застрояване с жилищно предназначение са раздвижени с еркер. Тази към двора е с хармонични пропорции. В средата е поставен портик с три оси, подчертани с дървени колони. От двете му страни симетрично са издадени еркери на етажа. Полетата на фасадите са рамкирани с дървени греди и обшивки, а между прозорците са нарисувани колони. Двата етажа имат идентични планове със симетрична схема, в чиито център е салонът и от двете му страни са разположени по две стаи. На втория етаж помещенията са по-големи, понеже излизат еркерно над първия етаж. Свързващата ги стълба е обособена в самостоятелна клетка и не участва в пространството на салоните.
/Следва/