/Част5/
Жаклин БОДУРОВА
В Шумен тези сгради действително се намират в турските махали Сунтур и Козлук.
Къща в Шумен, собственост на Осман Хасанов
Един от примерите е къщата, находяща се в град Шумен, в Равна махала, на ул. „Ген. Драгомиров“ № 33, собственост на Осман Хасанов. Изградена е вероятно между 1850-1860 год. Това е периода на зрялото Възраждане.
Дворът е със запазена първоначална форма. Дава представа за същите в крайните градски махали. Висока кирпичена ограда го разделя на две части, всяка от които е с отделен вход откъм улицата – градина с цветни, храстови и овощни дървесни насаждения, обособена пред къщата, и за селскостопански нужди, за където се минава с подлез под застроен сеновал на уличната тангента. Задната част на този двор е предвиден за домакински нужди и там е обособена лятна кухня в ниска пристройка към къщата.
Къщата е със симетрична фасада, въздействаща със сполучливите си пропорции и семпло раздвижена с изнасянето напред на кьошка във вид на еркер на етажа и с прозорци по трите стени. Единствената украса по нея са оразмерените прозоречни отвори по югоизточната и североизточната фасади, обрамчени с рамки и завършващи с фронтони.
Конструкцията е изградена в два пояса. Забелязвам съществена особеност, че зидовете в приземието по югозападната, северозападната и североизточните фасади, които са уязвими на външните атмосферни влияния – дъжд, сняг и вятър, както и са податливи на влага, са предвидени да бъдат масивни и са изпълнени с дебелина съответно 0.65 м и 0.58 м. Зидовете по южната и източната фасади са с дебелина 0.17 м, с изключение в частта около огнището и пеща до вратата за избата. Етажът, подовите и покривната конструкции са дървени.
Състои се от два етажа. Плановата композиция на приземието и първи етаж е симетрична и разпределението включва по две стаи и малък салон помежду им.
Наличието на стълба в самостоятелно затворено пространство представлява интерес, понеже е много рядко явление в този град. Това обяснение евентуално трябва да се търси в особеностите на бита на турците. Тя е развита в северния ъгъл на къщата, зад стаята с югоизточно изложение, до която има пряк достъп, както и до салона.
Видно от наличния одобрен проект към приземието със светла височина 2.05 м се влиза под навес, получен от издаването на кьошка на етажа. Салонът изпълнява функцията на „в’къщи“ и за целта са обособени огнище и вграден долап по външната северозападна стена. Отляво на разпределението е „собата“ с тройка прозорци на югоизточната фасада и с гледка към двора. На външната северозападна стена има вграден четирикрил долап с ширина 1.15 м и откъм дясното крило се влиза в банята с размери 1.35 м х 1.18 м, разположена на разделителния зид с огнището в салона, предвид бързото и удобно отопляване на мокрото помещение. В стаята с двойка прозорци по югоизточната фасада има вграден еднокрил долап на разделителния зид със стълбищната клетка. Стаите са с глинен под и тавана е мазан.
Помещенията на етажа са просторни и със светла височина 2.45 м. До салона откъм югоизточната фасада е обособен голям затворен „кьошк“ с двойка прозорци на трите фасадни стени. Тук също изпълнява функцията на „вкъщи“ и за целта има огнище и вграден еднокрил долап с ширина 1.00 м, поради оформяне на антре пред стълбището.
Баня с размери 1.27 м х 1.30 м, повдигната на височина h = 0.60 м има и на етажа, идентично разположена спрямо приземието, на разделителния зид с огнището в салона от практичност. Предвидена е към голямата „соба“ с обособен миндерлък с височина h = 0.30 м под тройката прозорци на югоизточната фасада и се влиза откъм дясното крило на четирикрил вграден долап с ширина 1.15 м, повдигнат на височина h = 0.35 м. Покритието на банята е куполно със звездообразен осветителен отвор в средата. Впечатлителна е гостната стая, която е ъглова, с югоизточно и със североизточно изложение. Тя служи за „селямлък“ с обособен миндерлък с височина h= 0.50 м под тройката прозорци на двете фасадни стени. Светлата височина е 2.55 м. Има вграден долап с ширина 0.63 м по цялата дължина на разделителния зид със стълбищната клетка. Стаите са с дъсчен под и таван от дъски и профилни летви.
Наличието на отделно стълбище и баня, пригодени към симетричната схема, поставят своя отпечатък върху разположението и групирането на помещенията, и от друга страна, свидетелстват за обитаването от турци.
Къща в Шумен, собственост на Фатме Хюсниева
Свързана с къщата на Осман Хасанов чрез „комшулук“ в оградата е къщата на Фатме Хюсниева, находяща се на ул. „Самара“ № 43. Изградена е вероятно между 1850-1860 год.
Тя е разположена в единия край на голям двор с висока каменна ограда и в срещуположния край са изградени едноетажни постройки със стопанско предназначение. До сградата на основното застрояване отвежда малка врата в оградата, отделна от стопанската порта. Пред нея е оформена цветна и овощна градина. Останалата част от двора е засаден със земеделски култури.
Фасадата е семпла и функционална. Отворите и чупките са съобразени с несиметричното вътрешно разпределение.
Конструкцията на къщата е сходна с тази на Осман Хасанов с тази разлика, че тук приземието и етажа са изградени с масивни стени. В случая също зидовете в приземието по южната, западната и северната фасади са предвидени да бъдат масивни и са изпълнени с дебелина 0.80 м. Зидовете на етажа по западната и северната фасади се повтарят идентично.
Особеностите в планово-пространственото и обемно-фасадното оформление на къщата на Фатме Хюсниева и декоративната обработка в интериора правят същата образец за големите къщи в Шумен, собственост на турци.
Видно от наличния одобрен проект чардакът в приземието е решен на две нива и в Г-образна форма. От по-виското ниво е развита стълба към етажа. Чардакът отвежда „в’къщи“ и в пруст, който има заден вход. Той осъществява топла връзка към голяма изба, която е предвидена и в тази къща. От „в’къщи“ се влиза в „соба“, където по протежението на цялата външна западна стена има вграден четирикрил долап с ширина 0.80 м и откъм дясното крило се влиза в баня, повдигната на височина h = 0.46 м, разположена на разделителния зид с огнището „в’къщи“ с оглед бързото отопляване. Помещенията „в’къщи“ и „соба“ са пълноценни относно жилищното си предназначение и изпълняват функциите на „харем“. Стълба отвежда към чардака на етажа, който заедно с пруста са обединени в единно помещение и образуват Г-образна форма.
Частта над първите три стъпала от стълбището, започващо от приземието, е повдигната на височина h = 0.20 м и преградена с тънки кръгли колонки, образува удобен кьошк с обособен миндер с височина h = 0.48 м и хубав таван. Приобщен към чардака, който в дясната част е издаден във вид на еркер с ширина 1.20 м, подпрян на тънка кръгла колонка, е поставена пейка, образува богато пространство.
От чардакът се влиза „в’къщи“. Групата „в’къщи – соба“ тук също е оформена идентично на тази в приземието. Банята с размери 1.16 м х 1.50 м обаче е с куполно покритие. „В’къщи“ има долапи по цялото протежение на разделителната стена с пруста. В собата има миндер с ширина 0.95 м, повдигнат на височина h = 0.45 м, разположен под двойката прозорци на източната фасада.
От пруста на етажа се влиза в килер с размери 1.83 м х 3.00 м и в нуждник с размери 1.38 м х 3.00 м. Стаята със североизточно изложение е предвидена за „селямлък“. Тя е решена най-богато с резбован красив таван. Ширината е 4.00 м и дължината е 6.00 м. Частта при вратата е предвидена да се вградят таблени долапи. В левия им край е входната ниша. Пред долапите има пътека с ширина 1.00 м и останалата част е повдигната с едно стъпало „+ 0.15 м“, преградена с колонки и парапет от струговани балюстри. Миндерът с ширина 0.95 м, повдигнат на височина h = 0.56 м е обособен под прозорците. Стените са опасани с полици. На северната стена има вградени долапи с алафранга между тях. Голямо умение и усет за естетика са вложени в украсяването на тавана с ъглови мотиви и срена геометрична розета с плосък релеф.
/Следва/