„Геополитическа гравитация“ е, в известен смисъл, логично продължение на предишната ми книга. Ако „Лупа“ отразяваше новоосигурения независим период на външната политика на Армения, то тя отразяваше и региона, тоест непосредственото ни съседство, като след всеки раздел имаше визия за бъдещето на изграждането на отношения и т.н. „Геополитическа гравитация“ вече засяга центровете на силата, като отделни раздели са за Руската федерация, Европа, Съединените щати, Китай, Индия, Близкия изток и други региони, които съм пропуснал,“ каза Карен Бекарян, председател на Управителния съвет на Аналитичния център „Хаяцк“, в разговор с репортери преди дискусията „Променящият се свят и Армения“. „Тоест, седем отделни раздела, всеки от които е представен със своето място, роля, значение в света, взаимоотношения помежду си и проекцията на своите интереси и влияние към Южен Кавказ“, добави той.
На въпроса как вижда визията за близкото бъдеще на Република Армения, Бекарян отговори:
„Днешните планове са в много трудно състояние, днешната външна политика е в катастрофално състояние във всички посоки. Затова не се изненадвайте, в книгата ще станете свидетели и на израза „светкавично бързи стъпки“ – политика за сигурност с вътрешно значение, но и с външни последици, а пътната карта е отразена нормално, във всички посоки.“
Той отбеляза, че въпреки че се занимава с външна политика от години, той е следил и е загрижен за вътрешната политика.
„Процесът по импийчмънт е инструмент, който трябва да е приложим, в противен случай много неща ще бъдат неразбираеми за обществеността. Не мисля, че сега има друг въпрос, днес е възможността, времето, денят да разкрием подробностите, но е много ясно, че има множество правни и политически компоненти, които трябва да бъдат взети предвид. С други думи, процесът, който се изпълнява, трябва да бъде много добре пресметнат, това е ясно, тоест, той се отнася до осигуряване на необходимите гласове за стартиране на процеса, или се отнася до осигуряване на обществено единство и определено ниво на политически натиск, или до довеждане на процеса до неговия край. Най-важното тук, най-същественото, е възможността опозиционните крила, не само парламентарните, да се съюзят и да се обединят около един и същ дневен ред. Ако имахме това, ситуацията щеше да стане по-трудна за правителството, но за съжаление в момента го нямаме.“