Вестник „Пасд“ пише: „На 20 юли Никол Пашинян действително обяви необходимостта от оставка на Католикоса на всички арменци Карекин II. В публикуваното съобщение той отбеляза: „Ктрич Нерсисян (светското име на Карекин II) трябва да освободи Патриаршията… Пригответе се за Голямото духовно събрание на централния площад на Ечмиадзин.“ По-рано, на пресконференция, проведена на 16 юли, Пашинян обяви, че е готов да поведе „революцията“ в Арменската апостолическа църква, сравнявайки я с движението, което се случи след идването му на власт през 2018 г., когато президентът Серж Саргсян беше отстранен от длъжност.
Международните организации, които защитават религиозната свобода, все по-често изразяват загриженост относно нарушаването на правата на Църквата в Армения. Базираният в САЩ арменски седмичник смята действията на Пашинян срещу Църквата за „преминаване на червена линия“, отбелязвайки, че в такъв случай дните му на власт са преброени.
Според нашата информация, в управляващата партия „Граждански договор“ има разногласия относно политиката спрямо Църквата. Пашинян обаче продължава да убеждава поддръжниците си в необходимостта от поставяне на Църквата под политически контрол.
Същевременно редица депутати и други длъжностни лица, по указание на премиера, участват в публична кампания за отслабване на авторитета на Църквата. По-специално, министърът на териториалната администрация и инфраструктурата Давид Худатян обяви на 17 юли, че правителството, ако е необходимо, ще представи „пътна карта“ за „освобождаване на манастира“, както беше по време на „кадифената революция“.
Политиката на Пашинян спрямо Арменската апостолическа църква се възприема като опит за отслабване на важна институция, която се ползва с голямо обществено доверие. В крайна сметка Църквата остава основен център на противопоставяне на политиката на отстъпки към Турция и Азербайджан. Същевременно натискът върху Църквата се възприема като очевидна част от преговорите за „мирния договор“ Пашинян-Алиев, както и елемент от подготовката за парламентарните избори през 2026 г., целящи неутрализиране на основните опоненти.