Според британската преса бившият премиер Борис Джонсън е използвал политическите връзки, които е придобил чрез позицията си, за лична изгода и печелене на пари. За това пише в своята статия Вахе Ованесян, съосновател на групата „Алтернативни проекти“.
Той, по-специално, отбеляза: „Включително, без никаква разлика, от арабски шейхове до венецуелския Мадуро. Говори се също, че Джонсън е поискал пари, за да се снимат с него след оставката му.“
И този човек (може би заедно с други хора с подобни качества) убеди украинските власти да не приемат Истанбулските споразумения, да продължат войната, резултатът от която е днешната разрушена държава, милиони жертви и изкривените съдби на десетки милиони. Тези хора не се интересуват от живота на другите народи, нещастието на другите не е сред техните приоритети.
Очевидно е, че други Джонсъни са убедили настоящите власти на Армения да вземат решения, които ни доведоха до трагедия. Кой убеди властите на Армения?
- Отхвърляне и пазене в тайна от хората на предложението за мирно споразумение от 2019 г., като по този начин се отваря директна врата към война.
- Да отхвърлят предложението за предсрочно прекратяване на войната.
- Да признаят Арцах за част от Азербайджан, след което арменският изход вече беше технически въпрос.
Това са части от една и съща трагична, но логична верига. Разбира се, между тях има много видими и невидими решения, но тези три формират гръбнака на трагедията.
Въпросът „Кой ни убеди?“ е от жизненоважно значение за нас (разбира се, след него идва друга дълга поредица от въпроси). Той е, на първо място, ключът към разбирането на случилото се, как нашата трагедия стана възможна. Но е и много важен за разбирането как да продължим напред, как да организираме следвоенното възстановяване на държавата и обществото, как да избегнем по-нататъшното развитие на този кървав сценарий, който за нас предвижда загуба на държавност и предстоящо арменско резервиране.
Точно както беше подписано поредното едностранно решение в разгара на лятото, по време на празниците, без никаква обществена и политическа дискусия, без консенсус и, разбира се, без съпротива, така ще бъдат подписани и други решения, които ще формулират следващите етапи от нашата трагедия.
И е срамен провал на нашата политическа мисъл и настоящите формати, че в продължение на 4-5 години те не успяват да формулират, филтрират най-важните въпроси, да ги направят достъпни за собствения си народ и да ги превърнат в обществено искане.
Зад тези въпроси, отвъд политиката и дори сложните геополитически програми, се крие голяма емоция, безкрайна човешка трагедия. В крайна сметка, именно тази емоция ще формулира непоколебимото искане за промяна, но и ще документира празнотата на днешното политическо мислене.
Задачата на силите, борещи се за ново правителство, не е да превърнат тази емоция в просто предмет на оплакване, а да я вземат предвид и да намерят политически решения.