„Речник на арменските лични имена“ на Храчя Ачарян, който се състои от 5 тома, е едно от най-изключителните научни произведения в арменската действителност. Става дума за личните имена, споменати в арменската библиография.
Трудът е публикуван през 1942-1962 г. Речникът включва всички арменски имена или имена, използвани от арменци, споменати в различни източници от най-древните времена на арменския народ до 1500 г.
Освен това са включени имената на хора, изиграли важна роля в историята и литературата от 1500-те до 1700-те години, като католикоси, патриарси, видни пътешественици и други исторически личности. След 1700 г. са представени имената на католикоса на Ечмиадзин, Ахтамар, Сис, както и патриарсите на Йерусалим и Константинопол. Речникът включва и нови или необичайни имена. Наред с всичко това, речникът предоставя и етимологията и генеалогията на имената.
Разглеждайки „Речник на арменските лични имена“ на Ачарян, четем за етимологията на името Нигохайос и научаваме, че то е от гръцки произход и означава „народен победител“.
Името Нигохайос се използва в арменската действителност от 13 век. Името е използвано в различни форми. Една от чуждестранните употреби на името е формата Никол. Списъкът с хора, появявали се в арменската действителност с различни форми на името, е голям.
В списъка на споменатите с името Нигохайос, четем за един принципен млад мъж, който е говорил открито през 17-ти век, не е отричал собствената си идентичност и религия и е бил брутално убит от мюсюлмани. Четем за него по-специално:
„Нигохайос Манук Тигранакерци бил 15-годишен красив млад мъж. На пазара двама турци на име Мехмет започнали да клюкарстват с него, младият мъж започнал да проклина и двамата Мехмети. Те се обърнали към съдията и пашата, клеветейки, че младият мъж е проклел пророка Мохамед. Двама лъжесвидетели потвърдили думите им. Съдията и пашата предложили на младия мъж да се отрече от вярата си, обещавайки да му дадат красива съпруга, богатство, власт и всички блага. Пашата дори обещал да го осинови.“
Но младият мъж отхвърлил всичко и останал непоколебим във вярата си. На площада краката и ръцете му били отсечени с брадва. Тялото, покрито с кръв, било отнесено в дома му, където след тридневни мъки невинният мъченик починал „през 1642 г.“ (Ачарян М., „Речник на арменските лични имена“, том Д., Ереван, 1948 г., стр. 78).
Тази история свидетелства за смелостта и силата на вярата на един арменски младеж. В речника откриваме много такива хора. Наред с всичко това обаче срещаме и арменски предатели, появявали се в различни исторически епохи, които са безпринципни, нямат национални, религиозни и културни ценности и заради пари се продават и унищожават арменския народ както в родината му, така и извън нея. Един от тези персонажи е Никол Торосович, действал през 17 век в Полша. За него четем по-специално:
„Никол Торосович, архиепископ на Арменска Полша. Той е помазан за епископ от католикоса Меликсет в град Лвов, против волята на народа, през 1626 г. Народът се отвращава от него и го изгонва от църквата.
Никол се обърнал към йезуитите, приел католицизма и с обещанието да обърне паството си в католицизъм, чрез тях и с военна помощ насилствено завзел църкви, заграбил съкровища и имения, които започнал да продава и прахосва в разточителен и разпуснат живот. След 24 години, в които народът останал без църква и без ритуали, той бил принуден да приеме Никол. И така Никол постепенно повел арменския народ към католицизма, чрез което цялото арменско население на Полша се отчуждило и пополячило. – Умира през 1681 г.“ (Пак там, стр. 79).
В „Речник на арменските лични имена“ на Храчя Ачарян е даден един пример от живота и дейността на арменски предател на име Никол, който се появява в арменската история.
Ачарян показва как носителят на същото име може да бъде едновременно символ на вяра и принципи (Нигохайос Манук Тигранакерци), така и пример за предателство и духовен упадък (Никол Торосович).
Благодарение на труда на Ачарян, две исторически личности са увековечени в арменската история.
И с тъга трябва да констатираме, че предателството в арменската действителност, и особено в наши дни, продължава да има своите национално разрушителни проявления.
З. Шушеци, 168.am