Учени ясно демонстрираха как селскостопанските продукти (зърно, олио, напитки и други) са били съхранявани и отчитани в Урартската държава (IX-VII век пр.н.е.), след като откриха 76 масивни съда, или питоси, в руините на замъка Кевенли в провинция Ван, Източна Турция. Това, което прави тези находки уникални, е, че всяка една е внимателно маркирана с клинопис, съобщава Arkeonews.
Кевенли е сравнително малък по размер в сравнение с други урартски крепости – 4500 квадратни метра. Голямата концентрация на питоси обаче предполага, че замъкът е служил като център за съхранение и дистрибуция на селскостопанска продукция. „Това е най-големият склад, откриван някога на равнината Ван“, обяснява Рифат Куванч, доцент в университета Игдир и ръководител на изследователския екип.
Освен това, при разкопки е открита част от теракотен акведукт, който вероятно е снабдявал с вода хранилището. Друга находка включва фрагменти от боядисана червена и черна мазилка, което показва, че някои стени са били украсени със стенописи. Сред керамиката се открояват изящни съдове за хранене, характерни за урартския елит, включително фрагмент, изобразяващ лъв.
Взети заедно, това предполага, че Кевенли, разположен на 10 км от замъка Ван (древната Тушпа), е служил както като отбранително укрепление за контрол над плодородните земи на равнината Ван, така и като административен и логистичен център със сложна система за съхранение на храна и вода за снабдяване на столицата. По този начин урартите се очертават не само като умели воини, но и като изобретателни инженери и майстори строители.
Предварителният анализ разкри, че питосите са били подредени симетрично и покрити с клинописни символи. Тези надписи предоставят важна информация за обема и видовете стоки, съхранявани вътре, демонстрирайки сложни практики за управление на запасите сред урартите. Провеждат се и археоботанически проучвания: изследователи са открили следи от семена в някои от делвите и планират да проведат древен ДНК анализ, за да разберат по-добре селскостопанската икономика на региона.
„Всяка делва, всеки надпис ни доближава до разбирането на организацията и ежедневието на урартите. Замъкът Кевенли вече се е утвърдил като едно от най-значимите урартски открития във Ван“, отбеляза Куванч.
Разкопките ще продължат с надеждата да бъдат открити допълнителни хранилища, стенописи и артефакти, които ще обогатят още повече познанията ни за тази цивилизация от желязната епоха.
В интервю за кореспондент на „Голос Армении“ урартският учен Микаел Бадалян отбеляза, че в района на Ван постоянно се откриват артефакти от урартския период. „Ван е един от най-старите градове в света и една от столиците на Армения“, каза Бадалян. „Първите споменавания на Ван датират от IX век пр.н.е. Ван е основан от царя на Урарту, Сардури I (835-825 г. пр.н.е.), който построил крепостта Тушпа на брега на езерото Ван, превръщайки я в столица на своята държава.“
Откритите артефакти дават тласък на арменската урартология. Това е ясно не само за специалистите в Армения, но и за техните колеги по света. И на фона на манипулациите и спекулациите за Урарту, откритието е поредно доказателство, че Армения е наследник на тази велика култура. За да се противопоставим на политиката на Азербайджан да отрича съществуването на Урарту в този регион, ние, преди всичко, трябва да бъдем добре информирани.
Най-древните ни паметници доказват, че сме били и сме в този регион и трябва да бъдем господари на всичко това. Нашите предци ни оставиха велико наследство, което да бъдем господари и да го предадем на бъдещите поколения.
Тигран Мирзоян, „Гласът на Армения“