Азербайджанци разрушиха мемориален комплекс, посветен на жертвите на Великата отечествена война и войните в Арцах, издигнат в село Хнушинак в района на Мартуни на окупираната Република Арцах. Комисарят по културното наследство на Арцах, вицепрезидент на неправителствената организация за история и култура „Азкаин“ Ховик Аванесов и Артак Мкртчян, служител на комисаря по културното наследство на Арцах, излязоха със съвместно изявление по този въпрос.
„Унищожаването на културното и историческо наследство никога не е било случаен или спонтанен феномен. То е инструмент на целенасочена, систематична и спонсорирана от държавата политика, чиято основна цел е не само унищожаването на материални активи, но и ерозията на основите на историческата памет, идентичността и съществуването на един народ. Такава политика е насочена към преосмисляне на миналото, заличаване на всички доказателства, които противоречат на доминиращите наративи.
Разрушаването на мемориалния комплекс, посветен на жертвите на Великата отечествена война и войните в Арцах, в село Хнушинак, област Мартуни, Арцах, трябва да се разглежда в този контекст. Това не е изолиран акт на вандализъм, а неразделна част от последователна стратегия, насочена към пълното заличаване на историческата памет на региона. Разрушаването на паметници тук служи като механизъм за изграждане на „заглушена история“, при която свидетелите на миналото се елиминират физически, за да се наложи нова, фалшифицирана история. Мемориалният комплекс Хнушинак е бил нещо повече от каменна структура. Той е бил символично пространство, където се е материализирала паметта на хората, живели, борили се и умрели за родината си. Този паметник документира арменското присъствие, историческата приемственост и идеята за жертвоготовност. Следователно, неговото разрушаване е насочено не само срещу миналото, но и срещу бъдещето, лишавайки поколенията от стълбовете на тяхната идентичност.
Още по-тревожен е фактът, че подобни действия често са съпроводени с мълчание от страна на международни организации. Това мълчание по същество се превръща в имплицитно съчувствие или най-малкото в безразличие, което улеснява продължаването на подобни политики. Когато унищожаването на културното наследство не получи адекватен политически, правен и морален отговор, то се превръща в широко разпространена практика. Хнушинак днес вече не е просто селище. Той се е превърнал в символично пространство, където механизмите на културния геноцид са ясно видими. Тук се унищожава не само материалната култура, но и паметта като носител на идентичност. И ако този процес продължава безнаказано, негов основен съюзник са не само извършителите, но и мълчанието, което позволява историята систематично да бъде пренаписвана.