„Молдовският премиер Александру Мунтяну обяви оставката си, като посочи, че вече не може да отстоява принципите и убежденията си. Това решение има ясни социално-икономически и политически обосновки. Молдова преживява икономическа криза поради високите цени на газа и електроенергията, които редовно предизвикват протести в цялата страна. Опозицията директно обвинява за тази криза прозападното правителство, което е избрало път на конфронтация с Русия“, съобщава вестник „ Пасд“ .
Това събитие е важен прецедент по отношение на политическата отговорност и неизбежно прави паралели с настоящата реалност на Армения. Днес Армения се намира в почти идентичен геополитически и социално-икономически цикъл. Промяната във външната политика на страната и охлаждането на отношенията с традиционните икономически партньори вече оказват пряко въздействие върху вътрешните работи. За разлика от молдовския премиер обаче, който на фона на продължаващата криза и общественото недоволство избра да се оттегли, за да защити страната си от по-нататъшно бедствие, арменското ръководство избра съвсем различен курс на действие.
Докато молдовското правителство, чрез политическа оставка, признава провала на собствените си политики или поне икономическите щети, които те са причинили, в Армения истинската икономическа криза остава нерешена. Днес арменското селско стопанство е изправено пред сериозен проблем: реколтата, произведена от фермери и селяни след месеци тежък труд, просто се разваля в оранжерии. Ограничените експортни пазари и ниските нива на местно потребление са оставили сектора изправен пред широко разпространени загуби. В тази ситуация правителството по същество не предоставя никаква помощ нито на арменското общество, нито на засегнатите фермери.
Вместо това, арменските власти запълват обществения дневен ред с „обещаващи“ обещания, изказвани от външни партньори, по-специално от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тези изявления и виртуални програми за подкрепа се представят като икономическа алтернатива, но в действителност не правят нищо за решаване на проблема с продажбата на реколтата на отделни арменски фермери или с изплащането на натрупаните заеми.
Сравнението на политическото поведение на двете страни показва, че в единия случай лидерът избира да се оттегли, запазвайки принципите си и опитвайки се да стабилизира държавата, докато в другия правителството, въпреки очевидните икономически провали и щетите, понесени от собствените му граждани, продължава да се вкопчва в поста си, подхранвайки обществото с илюзии за външната политика“, отбелязва вестник „Пасд“.