Бандърма е закътан на южния бряг на едноименния си голям овален залив с частично стръмни, планински брегове, в чието подножие величествено се търкалят дългите, сини вълни на Мраморно море, а над него духа освежаващ морски бриз.
Той е стар град, някогашна гръцка колония, познат от средните векове под името Panormos (Панормoс), което в превод означава „защитено пристанище“. Не се знае кога точно е сформиран градът, но различните източници показват, че първоначално наричан Кизик в древността, той е образуван от древните гърци между VIII и X в. пр. н. е., считано от саркофаг, открит по време на разкопки там. Тогава е рибарско селище. Еволюирането на името с годините от Панормос в Бандърма е документирано от 1665 г.
Градът се издига амфитеатрално. От високите му части се разкрива прекрасна панорама към морето, върху чиито спокойни води слънцето хвърля своя блясък. Разположен е на полегат хълм и къщите му достигат от морския бряг до неговите височини. Повечето от улиците му са прави, доста широки, постлани с добър калдъръм и навсякъде чисти. Пред пристанището на града има хубав площад, някога покрит с дялани камъни. До самия морски бряг се извисява историческата турска джамия Йълдъръм Беязит, изградена през XIV в., която съществува и днес.
Известен пристанищен и търговски град от основаването му до днес, второто по големина и най-важно пристанище в Турция. Оттук минава цялата търговия на икономически силно развитата област Балъкесир, към която принадлежи административно Бандърма. Фериботната връзка с Истанбул е най-прекият път до Анадола.
Според разкази на пътешественици, посетили града през XVI и XVII в., населението на Бандърма се състои предимно от гърци и арменци, има много малко турци. Обаче към края на XIX в. численият им състав намалява, така че мюсюлманите съставляват ¾ от 10 000 жители, а останалата част е почти по равно разпределена между арменци и гърци. Всеки етнос живее в съответния си квартал – гърците близо до морето, турците високо на хълма, а арменците са разположение между двата.
През 1874 г. масивен пожар обхваща Бандърма и поглъща по-голямата част от града, но жителите му постепенно се възстановяват. До 1914 г. се превръща в основен център за търговия, корабоплаване и износ на стоки от вътрешността на страната, като зърнени храни, сусам и добитък.
Бандърма има свое запазено място и в българската история. До Освобождението и малко след него тук съществува малка гурбетчийска колония, състояща се предимно от абаджии от Копривщица, Клисура и Даръ дере (днес, град Златоград). Според известният български етнограф и пътеписец Васил Кънчов българите изграждат двете православни църкви, които съществуват по онова време в града. Когато през 1872 г. Цариградската патриаршия обявява Българската екзархия за схизматична, българите в Бандърма провеждат открита демонстрация против този акт пред тукашния архиерейски наместник.
Бандърма има жизнено и добре установено арменско население, което наброява 3450 души през 1914 г., преди политическите събития от 1915 г., показват историческите факти. Те са сравнително заможни и представляват средната класа. Докато турците се занимават със земеделие, гърците и арменците въртят търговията и занаятите в региона. Специфичните арменски занаяти са следните: производство на коприна и килимарство. Основен поминък е отглеждането на копринени буби, тъкачеството, бродерията и търговията с висококачествена коприна. През XIX в. арменски майстори-тъкачи създават известните в цял свят килими „Bandırma rugs“, които се отличават с фини детайли и специфични молитвени мотиви. Почти всяко арменско семейство притежава малко лозе, овощна градина и маслинови дървета. Сезонът на жътвата се посреща с радост, понеже градините дават изобилна реколта от различните видове плодове и зеленчуци.
Арменците са ревностни християни, които спазват изконните християнски традиции, дълбоко вкоренени в културата им, като семейството и общността играят централна роля в тяхното съхраняване. Държат литургиите в църквите им да се провеждат на родния им език. За тях е от голямо значение Кръщението на децата им да се извърши по съответните канони. По този повод те поддържат поне две действащи Арменски църкви в центъра на града, които представляват важен духовен и просветен център за местната арменска общност до началото на XX в. Едната е Арменската църква „Сурп Аствадзадзин“ (в превод: „Света Богородица“) в историческия център на града – средище на арменската апостолическа общност в Късния Османски период, другата е „Сурп Минас“ (в превод: „Свети Мина“), находяща се в централния квартал „Орта“ (Orta Mahallesi), разположен върху хълмистия терен между гръцкия (крайбрежен) и турския квартал, както евангелска и католическа църкви, съответно активен протестантски храм и обслужваща католическото малцинство в общността.
За първата свидетелства Кръщелното на моят дядо Кеворк по бащина линия, издадено на 21 април 1913 г. Свещеник е Агоп Чашътян, роден на 15 февруари 1854 г. Светското му име е Сахак. На 1 април 1892 г. е ръкоположен за свещеник от архепископ Крикорис Алятчян в Арменската църква „Сурп Асдвадзадзин“ в град Бандърма. Убит е по време на Геноцида. Ето, какво пише на задната страница на това Кръщелно:
„СЪВЕТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ КАК ДА ПРОТЕЧЕ КРЪЩЕНИЕТО
- За да протече нормално Кръщенето, Свидетелството трябва да е редовно.
- Родителят е длъжен да изкара Кръщенето на детето си, да не отлага или бави. Родителят трябва да е благодарен на Кръстника и Свещенослужителя.
- Родителят с почит трябва да пази Кръщелното свидетелство и когато се ползва за училище, сватба и др.
- Ако безразсъдно загуби този документ, трябва да извади нов.“
Според историческите архиви, съхранявани в Арменската Патриаршия „Сурп Аствадзадзин“ в квартал Кум Капъ в Истанбул, църквата, посветена на името на Успение на Пресвета Богородица, представлява масивна каменна постройка с дървен таван. Има внушителни размери – 16 м ширина и 24 м дължина. Вътрешното пространство е поддържано от осем колони. Олтарът е изработен изцяло от дялан камък. Храмът претърпява мащабен основен ремонт около средата на XIX в.
До църквата се издига Арменското училище, носещо същото име, което е смесена гимназия, и образуват единен център на арменщината. В края на XIX в. Османската държава издава официално разрешение в прилежащия поземлен имот на Арменската църка „Сурп Минас“ да бъде изградено Арменско девическо училище за децата на местната общност. Строителството се осъществява частично от приходите на храма и от дарения на арменци. Според архивните материали в Бандърма до 1915 г. има силно развита арменска образователна система. В началото на XX в. в града работят 8 училища, в които преподават 35 учители и учат 1344 ученици – 700 момчета и 644 момичета. Учебната дейност включва и детски градини. Запазена е единствена снимка на завършващият випуск през 1915 г.
След принудителното изселване на арменското население от Бандърма през месец август 1915 г., християнските културни и религиозни обекти губят своите права. Днес няма действащи арменски църкви. Катедралата „Сурп Аствадзадзин“ и църквата „Сурп Минас“ са изоставени, по-късно са разрушени. Няма действащи арменски училища. Днес функционират единствено на територията в Истанбул.
На север от Бандърма, на съседният полуостров Капъдаг до 1915 г. се намира село Ерменикьой („Арменско село“), основано от арменски изселници от Иран през XVII в., простиращо се край водите на Мраморно море. Притежават лозя и винарски изби, прозивеждат вино и сирене, обичат риболова. Живеят в двуеатжни и триетажни вили. По онова време там има действаща Арменска църква „Сурп Саркис“ („Свети Саркис“). Известно е, че тук има и училище „Месробян“. Арменското население е 1302 души. Изцяло е избито по време на кланетата през месец август 1915 г. Днес се нарича село Татлъсу, което се намира на 20 км от Бандърма, където има плаж, предпочитан от бандърмалии, поради липса на такъв в града им. Каменните руини на Арменската църква „Сурп Саркис“ са частично оцелели. Посетителите още може да видят останки от стените и арките, които се намират в частен имот. Има голяма Арменска църква „Сурп Минас“ в близкото село Сугьорен до 1915 г., чието старо арменско име е Ченгилер, където населението е изцяло арменско, известно с копринарството си, чиито основи днес частично попадат в конструкцията на местната джамия.
В Ердек (на гръцки: Артаки), на същия полуостров, е създадена колония от 1000 арменци сред гръцка среда. Срещу него в пристанищния град Единджик има 1470 арменци. Южно от езерото Маняс (днес езеро Куш), в околностите на едноименния град, има арменско население от 1200 души. Тук също депортациите са организирани през месец август 1915 г. Маршрутът им минава през Балъкесир, Афионкарахисар, Коня и накрая достига до бежанските лагери в Дамаск и Алепо.
Нормалния ритъм на живот на арменците в Бандърма приключва през месец август 1915 г., когато една сутрин се събуждат от зловещата гледка на десет тела на арменски интелектуалци, обесени на площада, и потресени от новината, че предстои да ги изселят. Някои от депортираните арменци успяват да оцелеят и се завръщат в Бандърма след войната, само да открият, че домовете им са окупирани от мюсюлмани, а арменската църква и училище са разрушени. Те нямат друг избор, освен да напуснат отново, понеже националистическите сили на Мустафа Кемал Ататюрк напредват към морето.
Бандърма е в руини на 17 септември 1922 г., след поражението на гърците в Гръцко-турската война. Днес арменските махали са изчезнали или са с изцяло променен облик, вследствие на големия пожар през 1874 г. и градското обновяване през средата на XX в.
Наследниците на арменските бежанци от Бандърма израстват с разказите на техните дядовци и баби, които с умиление и наслада ги потапят с часове в атмосферата за фамилната история на някогашния сладък арменски живот в хармония, витаеща между поколенията в семействата, споделен под един покрив по стара патриархална традиция, който по-скоро наподобява на Приказка. Предават мъдрости, завети и морални ценности в здраво възпитание в идентичност, устойчивост на характера, родова принадлежност и осветяване паметта на предците им. Днес идните поколения живеят с копнеж и сантиментална носталгия за пропуснатите дни по тези родни места и къщи, и за неповторимите залези над Мраморно море. Те мислеха, че ще ни унищожат и ще ни потопят в небитието, но ни дариха Съдба и История за сюжет на роман, и непоклатим дух, поддържан жив чрез невидима пъпна връв с родовите корени и предци, който помага да устояват на бурите и тежките изпитания.
Жаклин Бодурова