Пашинян се обадил на Путин, след като прочел „Евгений Онегин“. Вероятно си е мислил, че сега разбира всичко за загадъчната руска душа
ОСВЕН ТОВА, ТРЯБВА ДА ПОМНИМ ВАШИТЕ ИЗБОРНИ ОБЕЩАНИЯ. Ами когато обеща да разреши всички проблеми с ЕАЕС след изборите. Каза, че там всичко е под контрол, тъй като той, Пашинян, за разлика от другите лидери, е представен в ЕАЕС в два формата: едновременно като държавен глава и като правителствен глава. Така че всичко, което трябва да направи, е да погледне в очите главите на държавите-членки на ЕАЕС.
Е, изборите минаха и проблемите с Русия се задълбочиха. Трябваше да отиде в Екатеринбург, за да се види с Мишустин. Да го погледне в очите. Погледна го. Той се върна и каза, че се е споразумял за нещо, но все още няма да го разкрие; ще го направи, когато всички видят положителните резултати.
Последиците не закъсняха. Но бяха предимно негативни. Сега има проблеми с износа на арменски млечни продукти за Русия. Е, не чак толкова проблеми… Просто вече няма износ. Вярно е, че има еврокомисар Марта Кос, която обича да прави сладко от арменски кайсии, за да предотврати разхищението на продукта, но не е ясно дали има нужда от големи запаси от сирене… Така Пашинян се обади на Путин.
Честно казано, както изявлението на пресслужбата на арменското правителство, така и изявлението на пресслужбата на Кремъл изглеждат като подигравка с Пашинян. От една страна, нито едно от изявленията не споменава Путин да е поздравил Пашинян за изборната му победа. Просто ей така: не го е поздравил и това е, и всички разбират, че това е бил основният резултат от разговора. Едва ли ще е щастлив за Пашинян.
Путин не смята победата на Пашинян за честна. Защо толкова жестоко? Лесно е да се разбере, ако си пресъздадете разговора на Путин с Пашинян на 1 април тази година, когато арменският премиер не можа да измисли нищо по-добро, освен да обясни на руския президент каква фантастична демокрация има Армения.
И тогава е полезно да си припомним предизборната кампания, когато Пашинян заплаши да убие опонентите си. А след изборите „неочаквано“ стана ясно, че Армения е толкова поразителна демокрация, че вече са образувани наказателни дела срещу всички реални опоненти на Пашинян. И по някакво странно съвпадение всички тези реални опоненти са поддръжници на укрепването на арменско-руските връзки…
Хубаво е, че Пашинян чете много по време на ваканцията си. Но го съветваме да не ограничава културните си познания единствено до литературата. Той би могъл например да се обърне към живописта. Пашинян би могъл да почерпи много и от нея. Например, ако, запленен от човешката драма, внимателно и емоционално разгледа картината „Завръщането на блудния син“.
Рубен Маргарян, „Гласът на Армения“