Арестуваният вицепрезидент на Републиканската Партия на Армения Армен Ашотян публикува нова статия в 168.am.
„Последната среща на върха на НАТО във Вилнюс бе глобално политическо събитие, в основата на което беше продължаващият конфликт между колективния Запад и Русия. Ясно е, че в този контекст в заглавията на новините и в аналитично-политическото поле, от една страна, бяха позициите на Северноатлантическата организация спрямо Украйна, а от друга страна, агитацията около обявения процес за членство на Швеция. Информационните потоци, с които разполагам, показват, че арменските медии и политически дискусии са били предимно на едни и същи теми, с частен акцент върху геополитическите трикове на Ердоган в светлината на руско-турските отношения.
Заключителната декларация от срещата на върха във Вилнюс обаче съдържа редица записи, оценки и приоритети, които имат косвена, но важна връзка с нас. След като проучих подробно този документ от гледна точка на Армения и Южен Кавказ, представям ви редица наблюдения.
- Декларацията, която се състои от 90 точки и се отнася до много географски и политически региони, някои от които ще засегна по-долу, не съдържа никакво споменаване на Южен Кавказ, да не говорим за арменско-азербайджанския конфликт. Това обстоятелство за пореден път фиксира истинското отношение на западния блок към нашия регион, което се извежда изключително от ролята на Турция, намеренията към Иран и отношенията с Грузия. Освен изброените държави, в декларацията се споменават в подходящ контекст Абхазия и Южна Осетия. За Армения, Азербайджан и Нагорни Карабах: 0 споменавания.
- Най-малкото, НАТО декларира своя ангажимент към международното право, особено към Хартата на ООН (точка 1). Това е важно за нас в смисъл, че същият документ, Хартата на ООН, също така закрепва правото на хората на самоопределение.
- С точка 4 от декларацията организацията декларира, че всяка нация има право да избира свои собствени инициативи за сигурност, което е важен аргумент от гледна точка на държави извън НАТО, в други системи за сигурност, например в областта Армения-ОДКС.
- Редица точки в документа описват подробно отношението на алианса към Русия в украинската война, включително обвинения в агресия, нарушаване на териториалната цялост на съседа, посегателство върху суверенитета и военни престъпления, но, както вече казах, няма оценка за Азербайджан (точки 7, 8).
- В арменско-азербайджанските отношения, на фона на т. нар. „Мирно споразумение“, което ни се налага интензивно и активно с посредничеството на двата западни центъра Брюксел и Вашингтон, двойните стандарти и изключително личните интереси отразяват 180-градусово различен подход към украинската война, в който предпоставките за постигане на мир са драстично различни от наложената ни действителна окончателна капитулация (параграф 9, 10).
- В точка 15 от декларацията организацията призовава Беларус да зачита правата на човека и основните свободи, но, както може би се досещате, в този контекст не се споменава Азербайджан, една от най-авторитарните държави в Съвета на Европа.
- Ако, когато говорят за нас, западните елити обичат да правят от тезата за „подготвяне на народите за мир“ дъвка за многократна употреба, то в случая на собствените им общества те с право подчертават важността на тяхната издръжливост, устойчивост, еластичност в условията на засилващата се геополитическа среда (т. 61).
- Стратегическият фокус на НАТО върху енергийната сигурност, особено източниците, доставчиците и каналите за енергийни ресурси, беше предвидим, където липсата на споменаване на Азербайджан не трябва да ни подвежда, тъй като в тази клауза не се споменава алтернативна на Русия държава (параграф 68).
- Член 76 от Декларацията се отнася до съюза с Босна и Херцеговина. Нека ви напомня, че силно изкуствената „Формула на мира“, продиктувана на босненските сърби преди около 30 години със силата на Запада, днес показва огромни пукнатини, въпреки северноатлантическия камшик и финансовите понички на ЕС. След 30 години наличието на нерешени етнически проблеми и безпокойството на двойката НАТО-ЕС за бъдещето на Босна и Херцеговина са видим урок за нас за безславието на изкуствения, наложен мир. И това е въпреки факта, че сърбите са също толкова влиятелна единица в рамките на Босна и Херцеговина.
- Следващата точка от документа се отнася до Сърбия, която отново оказва натиск върху Белград да влезе в уреждане и равностоен диалог с Косово. Напомняне: В случая със Степанакерт Арцах на всяка цена се тласка под Баку, а в случая с Прищина Сърбия се притиска към равноправен диалог с Косово.
Обобщавайки това, което имам да кажа, бих искал да подчертая, че в случай на глобално геополитическо цунами, както се вижда от декларацията на НАТО от Вилнюс, те искат да превърнат арменците в „уникална“ нация, която ще стане първата и единствена „наивна“ на земята, която се отказва от националните си интереси.
Заради коварната политика на Пашинян триъгълникът Москва-Вашингтон-Брюксел може да се превърне в Бермудски триъгълник за Армения.
АРМЕН АШОТЯН
Вицепрезидент на РПА
затвор „Нубарашен“.
20.07.2023 г.“.