Заместник-председателят на Републиканската партия на Армения Армен Ашотян се обърна от затвора с обръщение към народа на Арцах и участниците в митинга в Ереван в подкрепа на Арцах.
„Сънародници!
Много от вас смятат, че аз, като съм в затворническа килия в Нубарашен, бих искал да бъда с вас сега, но не, единственото място, където бих искал да бъда, е Арцах. Заедно с арменците от Арцах искам да споделя с тях не само тежестта на трудностите, но и отговорността на борбата на място, която днес падна върху плещите на 120 000 мои сънародници.
Скъпи хора на Арцах!
Поредният капан в историята на арменския народ доведе до факта, че съдбата, достойнството и репутацията на 10 милиона души паднаха на вашите плещи. Съгласен съм, погрешно е, несправедливо е, когато не целият арменски народ, а вие и вашите деца издържате изпита да останете нация.
Нека никой не се обижда, разбира се, някои наши сънародници, пръснати по света, страдат заедно с вас, тревожат се за вас, съвестта им е неспокойна, сърцето ги боли, душата им е притеснена. И ние се опитваме да помогнем, да, опитваме малко, опитваме зле, опитваме наполовина и е време да успеем, а не да опитваме.
Не можем да избягаме от статута на представители на опозорена нация, не можем да се скрием от тази болка нито в кафене на Каскадата, нито по плажовете на Египет или Грузия, нито полагайки асфалт в Москва, нито шофирайки лъскава кола1 купена със заем в Калифорния или в Европа. Никъде, нито на Червения площад, нито в Белия дом, нито в Елисейския дворец няма да се реши въпросът за арменската гордост, арменския срам, арменската съвест и арменецът да остане арменец.
Днес това се решава в изключените центрове на Арцах, където хората се редят на опашка, за да споделят заработения си хляб, където умните деца на Арцах, независимо от обстоятелствата, се подготвят за учебната година, където живеят достойни хора. Така цивилизованият свят ще съчувства, ще призовава, ще осъжда, ще иска и дори ще приеме решението на международния съд, но то няма да реши проблемите ни вместо нас.
Решението на съда не може да се превърне в Служба за принудително изпълнение, защото ни съчувстват, но не ни уважават, усмихват ни се, но приемат, използват и изхвърлят, защото отговорът на въпроса „Кажи ми кой ти е началникът, да да ти кажа кой си”. Това е срамно и непочтено, унизително. Най-много, което може да направи един свят, който е оставил ценностите и хуманизма на почивка, е да напише нов роман, който да обезсмърти героите на народа на Арцах. Преди 32 години народът на Арцах потвърди, че правото му да управлява със собствените си ръце съдбата си в родината не е въпрос на пълен стомах, а на голямо сърце, а днес, дори в плен на разрастващата се хуманитарна катастрофа, арменският народ потвърждава, че Арцах не е под въпрос, честта ни е под въпрос. Това не е въпрос на удовлетворение, това е въпрос на борба. Не става въпрос за омекотяване на настоящето, а за да има бъдеще. Това е моят въпрос, вашият въпрос, въпросът на всички арменци.
Някои ще кажат, че стига толкова приказки и ще са донякъде прави, защото вече не може да се търпи несправедливостта в страната след 9 ноември 2020 г., пълзящата конспирация, депатрирането, извършено от плавните размени на двойката Никол-Алиев. Уви, нашата Родина е тежко ранена, а от медицината се знае, че с тежко ранен трябва да се разговаря, преди да стигне до медицинския център, за да не изгуби съзнание, за да продължи да се бори за живота си. Днешният митинг е точно такъв разговор с наранената Родина, за да остане тя с нас, да не затваря очи, да не се отчайва, да остане наша. И ние като нация най-после трябва да излекуваме тежко ранените.
Никол е типичен римски роб, смирен слуга на своите чужди господари, който мечтае не за свобода, а за собствените си роби и с упорити усилия се опитва да направи роби от арменското общество: според принципната позиция за мълчание, храна за тишина, асфалт за тишина, премия за тишина, свобода за тишина. В продължение на 3 години ни убеждаваха, пропагандираха, принуждаваха: млъкни, Армения,! А ние нямаме право да мълчим, затова от изолатора на Нубарашен добавям гласа си към вашите викове, и скандирания. SOS Арцах.
Армен Ашотян, заместник-председателят на РПА.
Затвор „Нубарашен“