Бившият депутат в парламента на Р. Армения от редиците на Републиканската партия Артак Закарян пише на страницата си във Фейсбук:
Повтаряйки няколко пъти в различни въпроси, че Армения не може да се развива с „конфронтационен режим“, Никол отново манипулира и си върши работата да измива умовете на хората. На първо място, Армения никога не е водила конфронтационна политика с никоя държава или международна организация. НИКОГА!
На Никол това трябва да му влезе в ушите и да не създава впечатлението, че е дошъл и е започнал да мисли за мир. Това е най-голямата лъжа. До 2018 г. целият процес на уреждане на Арцах в рамките на Минската група на ОССЕ, както и процесът на нормализиране на арменско-турските отношения са най-големите факти, които доказват, че Армения никога не е водила конфронтационна политика, напротив.
Второ. Армения се оказа в режим на конфронтация след идването на Никол на власт, в резултат на неговата невежа и безотговорна политика.
Трето. Азербайджан (включително с насърчението на Турция) винаги (включително и през годините на „братството“ на СССР) е провеждал политика на нетолерантност, етническо прочистване, целенасочено депатриране, бавно узурпиране на територии и военна агресия спрямо арменския народ. От 1918 г до днес тази политика не се е променила, дори можем да кажем, че изкуствено създадената държава Азербайджан е създадена точно за тази цел.
Четвърто. Много държави в света са се развивали и развиват на режима на конфронтация. Никоя държава, без да гарантира вътрешната и външната си сигурност, само като говори за мир, не е постигнала успех.
Пето. Никол вероятно е забравил, че след унищожаването на територия от 9500 квадратни километра и живота на повече от 5000 военнослужещи, той е авторът и виновникът за една отслабена и деморализирана Армения. Той също така забрави, че в този момент Азербайджан е окупирал около 120 квадратни километра суверенна територия от Армения.
И накрая цинизъм №1 на пресконференцията. Капитулантът, който непрекъснато признава в бележките под линия, че никоя държава в света не го поставя на място и не се интересува от мнението на премиера на РА Никол Пашинян, заявява, че „се чувства виновен, но не знае за какво“. Това е подигравка с гладуващия Арцах, подигравка с паметта на повече от 5000 загинали момчета, подигравка със стотиците хиляди граждани, страдащи от загубата на родината, подигравка със сигурността на арменския народ, изправен пред риска от геноцид.
Цинизъм N 2. Той казва, че на него и на Алиев не може да се забрани да предадат Арцах на Азербайджан и да го признаят на негова територия. Това е подигравка с целия световен арменски народ, който загина, пострада по време на цялата борба за Арцах и който инвестира парите си в тази борба по всякакъв начин.
Цинизъм N 3. Той смята себе си за министър-председател на територия от 29 800 квадратни километра, чиято цялостна цел и дейност беше и остава локализирането на азербайджанската политика в Армения.
Цинизъм N 4. Човекът, който се смята за министър-председател, говори много спокойно за възможността да загуби държавата. Покажете ми един държавен лидер, който ще даде пресконференция и ще говори за загубата на държавност на страната му.
Цинизъм N 5. Журналистът пита много конкретно какво трябва да се случи, за да започнем война, „човекът, наречен върховен главнокомандващ“, казва, че не желае да обсъжда този въпрос. След това дава пример с мирния договор СССР-Германия (две години след което избухна войната) и продължава да си глади главата и да си реди „философски“ тъпотии типични за осмокласник.
Цинизмът продължава…
Извод. Предателството не се случва във въздуха, а под формата на конкретен човек, конкретно длъжностно лице, конкретни действия и конкретно мислене.