Историята за хуманитарния товар на де факто властите на Армения става все по-конкретна, което напълно оправдава идеята, веднага изразена от някои експерти, че всичко това е шоу, добре организирано от Пашинян и Алиев заедно с Араик Арутюнян. Ако не беше трагедията, разиграла се в Арцах, тя можеше да се нарече фарс, посредствено представление, извезано с бели конци, сега толкова ясно се виждат истинските цели на тази троица и световните центрове зад тях.
Подозренията за безскрупулните намерения на властите в РА възникнаха още когато пресконференцията на Пашинян беше насрочена точно за деня на срещата между Лавров, Мирзоян и Байрамов. И изпращането на светкавично събрания товар буквално веднага след края на преговорите в Москва логично се възприема като резултат от споразумение, постигнато с посредничеството на Русия.
Пресконференцията на Никол на 25 юли със сигурност ще остане в историята на Третата република като една от най-срамните, позорни и цинични страници на управлението на „Гражданския договор“. Как толкова много подлост, лъжа, злоба, егоцентризъм, нищета, цинизъм и омраза към сънародниците се побират в един човек, сигурно е въпрос на народопсихолозите и антрополозите. В това му съперничи само съпругата му, която е в състояние да публикува снимка на вечерята си от „собствени“ зеленчуци в социалната мрежа на фона на назряващия глад на 120 000 арменци…
Но, както обикновено, с Никол и неговите господари всичко беше внимателно обмислено няколко крачки напред. Затова отначало той избухна в гнусна тирада, изпълнена с неприкрита враждебност и гняв към застаналите пред смъртта арцахци, обвинявайки ги, че „изпълняват азербайджанска функция“. Макар че отдавна на почти всички е ясно кой точно изпълнява функциите и указанията на Баку в Армения повече от 5 години. Няколко часа по-късно беше тържествено обявено, че правителството е решило да изпрати хуманитарен товар в Степанакерт – след, подчертавам, 7 месеца и половина след началото на блокадата.
Тази „най-хуманна“ стъпка на Пашинян, който, според тях, въпреки всичко помага на „неблагодарния“ народ на Арцах, който, за разлика от неговото „трудолюбиво“ семейство, не може дори да отглежда патладжани, беше подходящо обзаведена и рекламирана от обслужващата го пропагандна машина. Съдържанието на товара беше изпято по всякакъв начин, широко се отразяваше маршрутът на конвоя до Сюник и предизвикателната му проверка от чужди дипломати – за да се докаже, че в контейнерите няма нищо друго освен хуманитарна помощ.
Между другото, имаше известно несъответствие по въпроса за теглото. Във всички интервюта с държавни служители цифрата е 400 тона, но самият Никол в един от статусите си в социалните мрежи на следващия ден посочи 360 тона. Кой от тях лъже, вече не е толкова важно, защото 40 тона за обсадения Арцах според младоарменците са просто дреболия. Нещо повече, скоро стана ясно, че изпращането на помощ за народа на Арцах е единствено PR кампания на Пашинян, която преследва няколко цели едновременно. Всъщност властите на РА са знаели много добре, че товарът няма да стигне до местоназначението си.
Един от поддръжниците на Пашинян се изпусна случайно или нарочно. „Посланикът за специални поръчки“ Едмон Марукян неочаквано заяви, че „Арарат Мирзоян не е обсъждал транспортирането на хуманитарни товари за Нагорни Карабах на 26 юли на срещата в Москва“. Тоест тази инициатива не беше съгласувана с Москва и на входа на Лачинския коридор руският миротворчески контингент просто беше изправен пред факта, пред необходимостта да преговаря с азербайджанците и да осигури преминаване на конвоя към Арцах. И когато това, разбира се, не успя, правителствени служители, участващи в изпращането на помощ, и известни хора в самия Арцах започнаха пламенно да обвиняват миротворците и Руската федерация като цяло, че не могат да изпълнят преките си задължения.
Изямленията, които се тиражират от представители на руското външно министерство от доста дълго време, очевидната пасивност на Москва по въпроса за премахване на блокадата и нейната позиция относно статута на Арцах, разбира се, предизвикват остро отхвърляне и възмущение на арменската общественост, която всъщност вече не се крие. Дори най-преданите приятели и поддръжници на Русия в Армения отдавна са озадачени как страната-стратегически съюзник на Армения се държи в региона и как открито, следвайки окупационните власти на Република Армения, предава не просто арменския Арцах, а своите жизнени, национални и държавни интереси. И никакви препратки към предателството на властите на самата Армения вече не работят, защото Русия наистина има свои собствени ясни задължения, поне по въпроса за коридора Лачин, в съответствие с Тристранното изявление от 9.11.2020 г.
Но при всичко това в арменското общество има ясно разбиране, че в настоящата ситуация руските миротворци остават единствената защита за арменците в Арцах и само тяхното присъствие възпира Баку от използване на сила за разрешаване на проблема. Точно такъв е случаят, когато отново трябва да изберем най-лошото от най-лошото и то в условия, в които избор всъщност няма.
Това, което де факто управляващите в Армения правят тези дни, е най-висша подлост, низост и поредното предателство спрямо 120 000 арцахци. Играейки на емоциите на хората, опитвайки се да печели точки, демонстрирайки фалшив „хуманизъм“ и в опит поне малко да вдигне безнадеждно загубения си рейтинг, Никол в действителност преследва отново изключително мръсни цели. Както обикновено, те нямат абсолютно нищо общо нито с човеколюбието, нито със състраданието, нито с националните и държавни интереси, нито с разбирането за дълга към сънародниците и желанието да се помогне на хората, живеещи в хуманитарна катастрофа.
Изпращайки хуманитарна помощ в Арцах, Пашинян отлично знаеше, че Баку няма да я пропусне, но също така прекрасно разбираше, че миротворците ще бъдат смятани за виновни за това. Той предварително координира действията си не с онези, които биха могли „на място“ да се опитат да осигурят преминаването на конвоя, а с онези, които се интересуват от едно нещо: изтеглянето на руските миротворци от Арцах и в резултат на това изселването на арцахските арменци от Родината. И каквото и да ви е мнението за политиката на Русия, факт е, че всички действия на Пашинян в случая бяха насочени еднакво срещу Москва и Арцах, срещу Армения и екзистенциалните интереси на арменския народ. Точно както всичко, което прави.
Има една класическа, просто идеална ситуация на известната теза: „Какво може да направи горкият Никол? (Բա խեղճ Նիկոլը ի՞նչ կարա անի)“. Той искрено искаше най-доброто, но …. Но се оказа както винаги: Пашинян не е виновен за нищо, други са виновни, в случая Русия. Е, „хуманизмът“ на „Върчапет“-а може да се сравни само с „хуманизма“ на неговия партньор и колега, включително и по въпроса за изтеглянето на Руския миротворчески контингент от Арцах, може би дори предсрочно. Онзи палач на арменския народ, който седи в Баку и се наслаждава на страданието, включително на децата, поставяйки ултиматум на народа на Арцах заедно с Пашинян: или „интеграция“, изпълнена с нахиджеванизация, или гладна смърт“.
Марина ГРИГОРЯН, „Голос Армении“