Жаклин БОДУРОВА
/Част 1/
Научната статия представя предвиждането на баня в домашни условия в къщи, изградени през епохата на зрялото Възраждане (1850-1860), собственост на турци, предвид техните традиции и начин на живот, отделяйки „харемлъка“ – приемната зона на жената или при по-заможните собственици, това е зоната на съпругите на бея, включваща „в’къщи“ и „соба“, от „селямлъка“ – приемната зона на мъжа, впоследствие предадена и в някои жилищни сгради, притежание на български и арменски семейства.
Проследяването на влиянието на турската жилищна архитектура върху християнската възрожденска къща, собственост на българи и на арменци, изяснява някои характерни особености на бита и нравите на турците, което се отразява в композицията на отделната сграда и нейните елементи. Мохамеданската религия налага в домашния им бит строго отделяне на жените („харемлък“) и техните помещения от приемните помещения („селямлък“). Това условие е задължително и за къщите с най-семпла планова схема, където поне една стая е запазена за собственика и служи за приемна на неговите гости, наречена „селямлък одасъ“. По този начин се създава особена схема на разположение на помещенията в жилището, което е резултат от сложен комплекс взаимодействия на битови навици, жилищна култура, строителни материали, конструктивни похвати и от материалните възможности на собственика.
Наличието на баня в домашни условия се среща в къщите на Арбанаси, Берковица, Габрово, Котел, Ловеч, Мелник, Пловдив. Предполагам, че предвид епохата и малката територия на България влиянията са еднакви. Въз основа на разглежданите проекти се оказва, че на вътрешния втори чардак се предвижда изграждане на нуждник (тоалет) и обособено място за мивка в непосредствена близост.
Видно от книгата на Иван Мичев „Старите чешми на Варна“, най-старата домашна баня във Варна е построена в началото на XIX век в двора на къщата на арменецът Мурад Ераносян хаджи Такворян, където е открит камък с двуезичен надпис. По онова време помещението се затопля само с дърва и димът от тях излиза през изградения висок огнеупорен комин. Водата на домашната баня е свързана чрез водопровод с водата на старинната Дюбек чешма, разположена в близост, находяща се в арменската махала на града, на оживеното ъглово място на бул. „Княз Борис I“, срещу ул. „Воден“. Домашната баня заедно с къщата, собственост на Мурад Ераносян хаджи Такворян, са съборени през 1986 год., понеже попадат в така наречената „Дупка“, отредена за изграждане на универсален магазин, нереализиран до днес.
[Исторически данни за възникване на банята с хигиенно предназначение и приемната стая, възприети от турската къща]
Най-богатите турци, които имат повече жени, строят отделни постройки за хареми, изолирани от останалите сгради на жилищния комплекс, сред големи дворове, обградени от високи дувари. Харемът има самостоятелен вход и се свързва със селямлъка посредством коридор. Цялостно запазената композиция на жилищен ансамбъл с отделни сгради за харем и селямлък е конакът на Рифат бей в град Неврокоп.
Двуетажната сграда на селямлъка, разположена на уличната линия и достъпна откъм двора, съдържа в приземието само яхър за конете на гостите, на етажа – голям салон, две приемни стаи и зад едната от тях стая с огнище за варене на кафе и приготовляване на чибуците. Скрит проход отвежда на висяща над двора на харема галерия, водеща директно в етажа. Харемът, приютяващ жените на бея и разположен зад селямлъка, включва няколко жилищни групи от „в’къщи“ и „соба“ с баня между тях. Огромната цветна и овощна градина, заобикаляща харема, богатите интериорни пространства и значителните обеми на сградите свидетелстват за заможността на собственика на конака. Разположението на помещенията на харемът и селямлъкът под един покрив, но функционално изцяло разделени със самостоятелни входове и стълби и със скрити вътрешни връзки между двете половини на сградата, при многобройността на помещенията и симетричната планова композиция придават внушително впечатление на малък дворец.
Средно заможните турци нямат възможност да осъществяват в домовете си подобно идеално разделяне на мъжете от жените, каквото е постигнато при двата гореописани варианти на разположение на помещенията. Има два начина на отделяне на „харем“ и „селямлъка“. Единият е поставянето им на два различни етажа на къщата. Другият е на един и същи етаж. При първият вариант харемът се разполага на по-топлия долен етаж, приспособен за постоянно обитаване и селямлъкът се разполага на горния етаж. Тук стълбата не играе съществена роля при организирането и композирането на плана. Поставя се произволно с оглед на най-бързото достигане от входа и директно извеждане до „селямлъка“. Посредством затварянето на стълбата с капак се прекъсва междуетажната връзка и етажите се изолират един от друг. В отделни случаи стълбата се обособява в собствено стълбищно пространство встрани от композиционното ядро на къщата.
Най-разпространеният вариант на планировка на къщите, собственост на заможни турци в Шумен, е разполагането на „селямлъка“ и „харема“ на един етаж, разделени от широк чардак или салон.
Пример за това е къщата на Фатме Хюсниева, където чардакът има неправилна Г-образна форма, преминава през цялата дължина на корпуса и представлява средно между чардак и салон. Това впечатление се подсилва и от по-късното остъкляване на лицевата фасада. Въпреки разнородността на помещенията и невъзможността да се балансират техните пространства в плана се усеща симетрия, подчертана, когато чардакът или салонът завършват с централно разположен по надлъжната му ос кьошк. По този начин е устроена къщата-музей на Иван Вазов в Берковица.
При такова решение на разпределението на етажа двете части на къщата се организират по следния начин:
- „Харемът“ представлява жилищна група от две помещения с подчертан интимен характер:
А. „В’къщи“, обзаведена с огнище, долапи и всички удобства за приготвяне на храна и домакинстване.
Б. Просторна, богато подредена „соба“, обзаведена с долапи, миндери, полици.
- „Селямлъкът“ се състои от голяма приемна стая с директен достъп от чардака (салона), разположена в близост до стълбата.
Елементите на вътрешното оформление – врати, долапи, колони, ниши (чичеклици), миндери, полици, тавани, отоплителни тела са с богата декоративна украса, която подчертава представителния характер на помещението.
В къщата на Фатме Хюсниева „селямлъкът“ е оформен с повдигане на по-голямата част от приемната стая на едно стъпало, отделяне с колони и парапет и покриването с красив таван. Организирането на пространството по този начин се среща предимно в къщите, собственост на турци и свидетелства за по-особен пространствено поглед и раздвижване на обемите. Неразделна част от „селямлъка“ представлява разположения в съседство кьошк на чардака – място за почивка на прохлада през летните дни.
Елемент на плановата композиция, много характерен за бита на заможните турци, е банята. От една страна, като форма и начин на изпълнение, от друга страна, с детайлите си – стенни ниши със заострени дъги, сталактитно оформени пандантиви, звездообразни отвори на купола. Тя има турски характер. Банята в къщите на заможните турци се разполага понякога в специална постройка в съседство на „харема“ и най-често свързана в общо тяло с други домакински пристройки към къщата. Известно ми е, че този вид постройка с предназначение за баня се среща в някои къщи, собственост на заможни българи и арменци във Варна и в Пловдив. Тя е със самостоятелно отопление на дърва. Вътре има обособена курна – съоръжение във вид на лята мраморна мивка, която се пълни с вода, и с място за сядане отстрани. С тас – метална или пластмасова купа, се гребе вода от курната и се полива. Към банята е предвидено антре с гардеробче за преобличане. По-разпространен е случаят, когато банята представлява малко и масивно изградено помещение, разположено между „в’къщи“ и „собата“ на „харема“, на разделителния зид с огнището. Това се вижда в къщите на Осман Хасанов, Фатме Хюсниева и Сахак Язаджян. Според мен това разположение е практично от гледна точка на бързото и добро отопляване на банята и поддържането на приемлива температура през останалото време. Видно от малкото налични проекти на къщи, водата се сгрява от огнището във „в’къщи“ и умело прикритият достъп до помещението за къпане е през долапите в „собата“. Понякога към селямлъка също има баня и това се среща в Берковица. В такъв случай към нея се предвижда допълнително помещение с огнище, което служи и за варене на кафе.
Това са главните детайли, отличаващи турските от българските Възрожденски къщи. Съществената им разлика се състои в по-различното разположение на помещенията в плановата композиция, независимо от наличието им на някои или на всички, типични за турския бит – „харем“, „селямлък“, „баня“. Проявява се в особеното групиране на пространствата, известна небалансираност на разпределението и строга функционалност на връзките между помещенията. Организираният план дава своя характерен отпечатък върху фасадата, която има своеобразно разчленяване и изглед. Тя е разчупена трионообразно, отворите са поставени произволно и местата им са определени от нуждите на разпределението, без да се залага за естетическа издържаност и въздействие върху визията на сградата. Външният вид съвсем слабо загатва за богатството на интериорните пространства и за тяхната декоративна обработка. В случая проличава типично турския начин на пренебрегване визията на къщата в сравнение с подхода към вътрешността и пищността на наредбата на жилището, свързан с особеностите на турския бит.
Развитието на българските къщи по време на Възраждането е първоначалната схема на селската и малката градска отворена къща. В течение на съвместното съжителстване между турци и българи тя следва своя начин на разширение и обогатяване, заимствайки някои елементи от плана на мюсюлманите само, когато е приемливо за жилищния бит на християните. Такъв е случаят, когато в разпределението е предвидена банята, възприета от турците с хигиенно предназначение. Тогава тя е отделна пристройка към домакинските помещения в задния двор или представлява малко помещение към „в’къщи“ в приземието. Най-често банята се разполага между „в’къщи“ и „собата“ на етажа, когато са долепени.
Друго помещение от разпределението на турските къщи се среща в някои български къщи, собственост на заможни собственици, е приемната стая наред със „собата“, със сходно на „селямлъка“ предназначение и разстановка, богата наредба и декоративна обработка.
/Следва/