/Част 6/
Жаклин БОДУРОВА
Приемственост в разпределението на етажите и обособяването на баня в домашни условия е видно в къщите, собственост на арменци.
Къща в Шумен, собственост на Сахак Язаджян
Друг от примерите е къщата, собственост на Сахак Язаджян, находяща се в Шумен, на ул. „Ген. Гурко“ № 15. Това е една от многото улички в старата Къллек чаршия, ветрилообразно пръснати от Къллек джамия. Изградена е вероятно между 1860-1870 год. Къщата е допряна е на уличната тангента и следва очертанията на първоначалния двор. Илюстрира онзи етап на развитие, когато къщите около чаршиите вече се строят с лице към улицата, но все още с главна фасада към двора. Близостта до чаршията и жилищно-търговското предназначение на къщата определят нейната планова композиция и архитектурен облик.
Конструкцията на къщата е дървена – стени, подове и покрив. Само страничните калканни зидове са масивни.
Наличието на баня и по-особеното групиране на помещенията при симетричната планова схема свидетелстват за нейното пригаждане към изискванията в бита, нравите и културата на турските обитатели.
Двете фасади на къщата са оформени различно. Видно е, че фасадата към улицата не е главната. Решена е плоско, семпло разчленена и увенчана с плитка дървена стреха-корниз. В приземието се открояват само отворите на дюкянските врати и прозорци, закривани с подвижни дървени кепенци. Етажът е слабо издаден пред приземието и оформен от групи по два или три прозореца, обрамчени с дървени рамки, завършващи с фронтони.
Главната фасада е с лице към двора. Вътрешното разпределение се отразява върху нейното разчленяване и оформяне. Оста на симетрия се подчертава от входа в приземието и чувствително издадения еркер на салона, разположен на етажа. Украсните елементи се изразяват в мазаното холкелно преминаване на изнесения етаж и стъпилият върху него еркер на салона, групите прозорци и стрехата-корниз.
Видно от наличния одобрен проект къщата се състои от два етажа. Планът е с неправилна форма и застроена площ около 115 м². Приземието е със светла височина H = 2.56 м. Включва две изолирани половини. Едната е с търговско предназначение и три дюкяна са разположени по уличната тангента. Другата е жилищната част с достъп откъм обширния двор с обособена градина. В средата на приземието се намира „салон“ (малко предверие), откъдето започва да се развива стълбата към етажа. От двете страни се намират „в’къщи“ с огнище и вградени еднокрили долапи от двете му страни и „соба“ с вграден долап – еднокрилен и двукрилен, и от по-малкото крило се влиза в банята, която се явява вътрешна за жилището, предвид разпределението, граничеща с огнището в салона.
Етажът е със светла височина H = 2.73 м. Простира се върху цялата застроена площ на приземието. В средата по цялата ширина е разположен „салон“, еркерно издаден напред към двора, с югоизточно изложение. В еркера под прозорците е обособена софа. Около него симетрично са разположени четири помещения с дъсчен под и таван от дъски и профилирани летви. Двете стаи, отдясно на „салона“, разположени на север и на източната калканна стена, са по-големи. В интериора на тази с югоизточно изложение и гледка към двора са предвидени огнище, вградени долапи и алафранга. Тя е с предназначение за „селямлък“. Двете стаи, отляво на „салона“, разположени на югозападната калканна стена, образуват групата „харем“, която включва „в’къщи“ с огнище и с преход към „собата“ с вградени долапи. От „в’къщи“ се влиза в баня, разположена между калканната стена, разделителния зид със „собата“ и огнището. В интериора представляват интерес обособените две доста големи и богато оформени бани с куполни покрития, които не се срещат в българските къщи в града.
Къщи с конструктивна особеност и появата на изба като част от домакинството
Къща в Шумен, собственост на Вахаак Папазов
Къщата, собственост на Вахаак Папазов, се намира на стръмна уличка под Арменската махала в град Шумен. Портата отвежда в малък покрит двор, източно от сградата. Останалата част от двора по южния склон е засадена с овощни дървета, зеленчуци и цветя. Изградена е преди 1840 год. Някои особености в плановата композиция и организирането на процеса между помещенията се обясняват и с обстоятелството, че е предвидена за турчин.
В оформлението на фасадата е подчертан стремежът към симетрично въздействие, въпреки, че разпределението на помещенията е несиметрично. Това се постига посредством изнасянето на кьошка в средата на главната фасада. Освен това той създава и подчертана вертикална ос с повдигането му над нивото на чардака, респективно и на стрехата над него.
Някога в центъра на покрива, покриващ кьошка, е поставена фигура на орел, издялана от дърво. Наистина дълбоката леко повдигната стреха наподобява разперените криле на птица, устремена в полет и според мен изразява внушителност на цялата фасада с нейната динамична разработка.
Състои се от приземие и етаж със сравнително малка застроена площ – 65 м². Планът на приземието е симетричен, но това не се отразява върху функционалните връзки между помещенията. Входът за пруста е под козирка (навес) с ширина 2.135 м, получен от издадения във вид на еркер кьошк, разположен на етажа, стъпващ върху две дървени квадратни колони с размери 0.135м. Видно от наличния проект дълбокият пруст обслужва само „в’къщи“, разположено отляво, където на външната стена, граничеща с частта, която не се копае, са предвидени вградени долапи, на западната стена е огнището, на южната е окачена полица. В тази къща също е предвидена изба, чиито вход е директно откъм двора, с едно външно стъпало с височина h = 0.20 м. Вътре е обособено огнище и пещ за печене на хляб откъм външната страна на зида. От избата се влиза в „собата“, където има вградени долапи. В този случай също забелязвам съществена особеност, че зидовете в приземието по северната и западната фасади, които са уязвими на външните атмосферни влияния – дъжд, сняг и вятър, както и са податливи на влага, са предвидени да бъдат масивни и са изпълнени с дебелина съответно 0.65 м и 0.58 м. Зидовете по южната и източната фасади са с дебелина 0.17 м, с изключение в частта около огнището и пеща до вратата за избата.
Стълбата, отвеждаща към чардака на етажа, е поставена косо спрямо фасадните плоскости, в ходовата линия от портата към жилището, което е много сполучлив вариант. Това се налага от наклонения терен и от подхода до двора откъм стръмната уличка на изток. Стълбата придобива особена красота със затварянето й с малка декоративна ажурна портичка.
На етажът е разположен чардак, който отвежда в дълбок пруст, явяващ се в центъра на плана, в чиято ос е издаден във вид на еркер кьошк, повдигнат във вид на софа посредством четири стъпала. Дървените колони на чардака в края, в средата и при пресичането му с кьошка, както и в двата ъгъла на последния, подчертават отворите им. От двете му страни се влиза в двете жилищни помещения – „в’къщи“ с огнище и вграден долап, и голяма „соба“, в която има вграден долап и от неговото дясно крило се влиза в тясно скривалище, без изход.
Стаите на двата етажа са с дъсчен под и таван от дъски и профилни летви.
Къща в Шумен, собственост на Ованес Авшарян
Къщата, собственост на Ованес Авшарян, се намира в Арменската махала в град Шумен, на ул. „Стара планина“ № 14. По външен вид и интериорно офрмление тя е образец на жилище на заможен арменски златар. Известно е, че представители от етноса с този занаят населяват района преди Освобождението. Къщата е една от малкото запазени такива на три етажа през периода на Възраждането и превърната в Етнографски музей в Шумен. Изградена е на кръстовището на две улици. По онова време в просторния двор се влиза посредством подлез под стопанската постройка, която днес е разрушена. Жилищната сграда е разположена в дъното на поземления имот по цялата му ширина между два калкана.
Застроената площ на сградата е около 100 м². Видно от наличния одобрен проект плановата схема е идентична на първи и на втори етажи. Тя е с проста симетрична композиция, получена от групирането на три помещения – малък „салон“ с удължени пропорции 1:2.5, вследствие на чувствително издаденият напред квадратен кьошк, приобщен към пространството и повдигнат с едно стъпало, с тройка прозорци по трите фасади, минаващи през цялата дълбочина на къщата, с по една голяма „стая“ с дъсчен под и таван от дъски и профилирани летви.
Само в приземието дясната половина включва две помещения – от „салона“ се влиза във „в’къщи“ с огнище и от там има директен достъп до домакинското помещение „изба“, предвидено и в тази къща. Стаите са с дъсчен под и таван от дъски и профилирани летви.
Етажите са степенувани във височина (на приземието – 2.15 м, на първи етаж – 2.64 м и на втори етаж – 2.90 м), с което оптически се намалява ракурсът при възприемане на фасадата отблизо. В този случай отново забелязвам съществена особеност, че зидовете в приземието по югозападната, северозападната и североизточната фасади, които са уязвими на външните атмосферни влияния – дъжд, сняг и вятър, както и са податливи на влага, са предвидени да бъдат масивни и са изпълнени с дебелина съответно 1.05 м, 0.74 м и 0.70 м. Югоизточният зид е с дебелина 0.21 м, освен този на „в’къщи“ – 0.70 м. Зидовете на първи и на втори етажи се повтарят идентично, с изключение на югоизточната фасада с гледка към двора, която е богато осветена с прозорци.
Интериорът на първи етаж има най-богата декоративна обработка. Кьошкът, повдигнат с едно стъпало и пространствено приобщен със салона, е акцентиран със самостоятелно решен дълбоко профилиран дървен таван. Стълбата, оригинално преградена с високи струговани балюстри и създаваща интимен характер, представлява детайл от украсата на салона. Обзавеждането на стаите е еднотипно. Задната външна стена със северозападно изложение е заета изцяло от големи таблени долапи, комбинирани с поставената под ъгъл входна ниша. Таваните са прави от дъски и профилирани летви, както всички останали в къщата. Различията в детайлите придават индивидуален облик на помещенията. В западната стая по равната плоскост на долапите минава украсен мотив от заострени арки и входната ниша има сложно изрязан горен праг. В източната стая симетричната композиция на таблените долапи се развива в две успоредни плоскости, разграничени от групи изящно изразяни малки ниши – пезулчета. Фестонираният праг на входната ниша е обогатен с мотив от плитка листна резба. Въпреки слабата релефност на профилите композицията на долапите и в двете стаи има високохудожествено въздействие благодарение на комбинацията от разнооформени табли и нюансировката в цвета и вида на дървото. Таблите са изработени от орех и рамките – от липа.
На фасадата се налага триетажният мотив на кьошка, създаващ оптическа симетрия на иначе нееднаквите фасадни половини на къщата. Вертикалните пропорции на отделните части се уравновесяват от хоризонталните линии на междуетажните корнизи и открояващите се на бялата мазилка редове прозорци, рамкирани с тъмно дърво. Подходящ завършек на изградената фасадна композиция е широката около 1.60 м обшита дървена стреха, слабо заоблена в ъглите и с лъчеобразно подредени летви.
Сравнително голямата височина и просторните стаи с хубавата им декоративна обработка правят тази сграда забележителен паметник на жилищното строителство през средата на XIX век.
Къща в Шумен, собственост на Таквор Маджарян
Къщата, собственост на Таквор Маджарян, находяща се в град Шумен, на ул. „Рила“ № 16 представлява тип затворена, симетрична градска къща от 70-те години на XIX век. Фасадата създава впечатление за голям обем, което се дължи на нейната приблизителна симетрия и на двойното издаване на етажа откъм югоизточната и югозападната фасади и в същото време на еркера на салона. Високите прозорци, обрамчени с дървени рамки и завършващи с фронтони обогатяват фасадното въздействие.
Къщата е развита в най-малкия възможен обем. Застроената площ е около 41 м², конструктивната височина е 6.50 м. Видно от наличния одобрен проект къщата се състои от два етажа – приземие със светла височина H = 2.90 м и етаж със светла височина H = 3.22 м. Те включват по един салон, разположен в центъра на жилището. В десния му край е развита стълбата с 12 стъпала с височина h = 0.28 м и ширина 0.23 м, която е дървена и в Г-образна форма с площадка за почивка. В дъното под второто стълбищно рамо е предвиден вграден долап. От двете страни на салона са обособени по една стая с дъсчен под и таван от дъски и профилни летви.
В тази къща също е предвидено изграждане на изба, разположена в дясната половина на плана. По този повод приземието е развито на две нива с цел да се получи необходимата височина на помещението. Виждам, че входът е предвиден откъм двора с външна стълба от шест стъпала. За целта дясната стая е повдигната на кота „+ 0.80 м“, посредством четири стъпала с височина по 0.20 м. Стълбата излиза в задната част на салона на етажа, който макар малките си размери – 2.27 м х 5.03 м, е със сполучливо съотношение – 1:2.2. Предната част на салона е оформена във вид на повдигната софа (миндерлък) на височина „+ 0.62 м“. Стаите на етажа са сравнително малки, но голямата им светла височина H = 3.22 м създава впечатление за просторност. В този случай отново забелязвам съществена особеност, че зидовете в приземието по северозападната и североизточната фасади, които са уязвими на външните атмосферни влияния – дъжд, сняг и вятър, както и са податливи на влага, са предвидени да бъдат масивни и са изпълнени с дебелина съответно 0.44 м и 0.38 м. Югозападният и югоизточният зидове са с дебелина 0.17 м. Вътрешната стена между салона и дясната стая в приземието е с дебелина 0.53 м, предполагам повтаряща тази на избата за по-добра конструктивна устойчивост, която се явява външна и граничи с частта, която не се копае.
Тук проличава една конструктивна особеност, която се среща в някои къщи на близкия град Търговище и не се констатира в други такива в Шумен. Подовият и таванският гредоред на югозападната стая, разположена на етажа са от една голяма греда, положена по диагонал на помещението и сглобени в нея по-къси и по-тънки греди, подредени на равни разстояния във вид на рибена кост. Полетата на паянтовата скелетна конструкция на етажа са изпълнени с тънки тухли, положени също във вид на рибена кост, която обезпечава нейната сигурност с използване на по-малко материал с големи сечения. В случая този вид конструкция има и оригиналност и в същото време развито чувство за нейната здравина.
/Следва/