/Част7/
Жаклин БОДУРОВА
/Продължение от миналия брой/
Целта на навлизане на водата в населените места и ползата от нея
Животът по време на Османската империя показва преклонение към водата във вид на пречистване – хигиенно и духовно. Чистотата е смятана за естествена необходимост. Заможните хора считат, че правят „хаир“ (добро) и поради това даряват много средства за строеж на чешми и на обществени бани, така наречените „хамами“, изградени от турци, в чиито входни вестибюли в средата има красиви мраморни шадравани в арабски стил, ползвани за изстудяване на дини и пъпеши – плодове за „разхлаждане на душата“ и на лимонада. Там прекарват голяма част от деня. Превръщат го в място със социални функции. Общуват помежду си, похапват вкусни лакомства и пият турско кафе, сварено в огнището на съблекалнята. „Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата е вечна.“ Изграждането на чешми по стъгди и площади, на ъглови и забележителни места, в оградни зидове, в домове на заможни граждани. Срещат се до джамиите и до крепостните порти на града. Тя е светилище, явяващо се място за поклонение и молитви. Уединената мраморна чешма шурти под сянката на дървета, горната им част е изписана с източни надписи. Хладната струя на тези чудни водни източници е благодат за утоляване на жаждата по време на мъчителните горещини през лятото.
Изводи за появата на банята в домашни условия и за взаимните влияния в архитектурата по време на Възраждането
По време на Османската империя в България първоначално турците замислят и изграждат обществена баня във всяка махала на града, наречена „хамам“. Впоследствие това дело е предприето и от гърци, в редки случаи и от българи, предвид тяхната заможност и преобладаващия процент на християнско население в района. Там, след като човек престои в басейна, топлата минерална вода омекотява кожата му, отваря порите му и по-лесно се отстранява мъртвата му кожа. Дългото триене на тялото от теляка сваля натрупалата се кир. Нормализира се и кръвообращението му. Поливането с таса и изливането на струя вода върху тялото вместо поливането с душ, създава чувството за пречистване. Човек излиза от банята прероден и пречистен и тялото му е отпочинало, заредено с нова енергия и свежест. Същевременно турците инициират изграждането на баня и в жилищата си, предвид своята битова култура, наложена от религията им и възгледите им за хигиена.
След известен период постепенно жителите на града от християнското население, водени от мисълта да бъдат заобиколени от чистота във всеки един момент и заимствано от хигиенните навици на мюсюлманите, започват да обмислят начина на свързване на къщите им с външния водопровод. Целта е прокарването на вода до съответните домакинства и възможността за обособяване на мокро помещение в жилището в близост до огнището „в’къщи“ и с достъп от „собата“. Макар и малко по площ, то се явява належаща необходимост за поддържане на постоянна хигиена в домашни условия, независимо от значението и ползата на ползване на обществена баня.
Гореизложеното води до това още от епохата на Късното Възраждане да започне да се обмисля предвиждането на баня в жилището с практична цел, свързана с удобството и комфорта за поддържане на хигиена и чистота. Тя се явява приемственост в жилището след Освобождението и претърпява развитие като площ и разположение спрямо другите стаи. В продължение на годините и прилагането на тази практика, се достига до извода, че е желателно банята да се предвижда в близост до спалните и сепарирането им с малко антре, отделени от входното предверие, за постигане на интимност в личната зона. Тоалетът се разполага в непосредствена близост до външната врата на жилището, отдалечен от кухнята и трапезарията, с оглед на наличието на канализационната тръба и смесването на аромати. Това не доведе до отмяна на изграждане на модерни обществени бани, дори през средата на XX век, заместващи турските хамами, но със запазен ориенталски привкус, независимо че навлезе кооперативното жилищно строителство и изграждането на блокове, където навлезе задължителното проектиране и изпълнение на вътрешни баня и тоалет. До днес продължава строителството на градска баняи, наречена „сауна“, заместваща някогашната парна баня, с прилежащото помещение за къпане с минерална вода, предвид ползата от тяхното посещение и ползване, свързана с лечебен, тонизиращ и релаксиращ ефект.
Заключение
Българското Възраждане бележи икономически, духовен и културен подем, изразен и в архитектурата през различните периоди чрез развитието в разстановката и пространството на къщата. Въпреки съществените разлики в начина на изграждане на къщите и използването на различни строителни материали в отделните региони на страната, като цяло строителството носи един общ дух, разкриващ народопсихологията и бита. Християнските къщи налагат своя култура и идентичност, въпреки османското влияние. Различните нюанси на естествените материали – камък и дърво, съчетани с мазилка, способстват за хармоничното вписване на сградите сред пасторалните щрихи на природата, ограждани от големи и раззеленени дворове с висок дувар за осигуряване на спокойствие и място за отмора на нейните обитатели сред прохлада, с неизменната асма, създаваща приятна сянка в знойните жеги, поточето със своя ромон, кладенеца и стенната мраморна чешма. Изпъстрянето на фасадите с ярки и богати на палитра цветове – синьо, червено, охра, зелено, допринася за красотата на уличното оформление. Вътрешното оформление и характерното разпределение на помещенията със съответното битово обзавеждане във Възрожденските къщи, собственост на християни – българи, арменци, гърци, не се различава значително от другите етноси, населяващи територията в Османската империя – от Анадола до Адриатическо море. Видно е влиянието на Исляма в декорацията на интериора и на екстериора. Архитектурните решения се акцентират върху практичността и функционалността. Модата по време на Възраждането е въвеждана от заможните жители на населените места, независимо от техния етнос и религия. Поради това в строителните традиции се вписват различни символи. Това подобие се свежда до непрекъснатата комуникация и взаимно влияние между християни и мюсюлмани.
Жаклин Бодурова