Няма формула за мир, която да предполага развита и просперираща Армения, Армения с растяща икономика, защото всичко това е кошмарът на Алиев. Бившият външен министър на РА Вардан Осканян написа това на страницата си във Фейсбук:
„Желанието на Пашинян за мир се сблъсква с политиката на „изключване на реваншизма“ на Алиев. Алиев постоянно говори за реваншизъм. От какво се страхува? Той се страхува от всяка ситуация, в която Армения не е на колене. Следователно няма формула за мир, която да предполага развита и успешна Армения, Армения с растяща икономика, защото всичко това е кошмарът на Алиев.
Илюзии са всички тези, изтъквани от арменските власти поради наивност, неопитност или други обстоятелства, че има формула, според която отказът от Арцах днес, а може би утре, от някаква територия на Армения ще гарантира стабилност и развитие на страната.
Сега Азербайджан се опитва да получи решение, при което Армения ще бъде възможно най-слаба, без никакви перспективи за развитие в дългосрочен план. За това ще разкъсат всичко възможно и дори повече. Дори всички най-неприемливи за нас искания на Алиев да бъдат изпълнени, в процеса ще се родят нови. Той ще се опита да постигне такава ситуация, в която държавата Армения винаги ще бъде унизена, зависима от другите, включително от неговата воля, без армия и икономика, без инвестиции и приятели.
Алиев е наясно, че следващото правителство на Армения ще постави въпроса за правата на арменския народ. Всяко следващо правителство може да има по-добри умения за преговори, поставяне на въпроса на масата и постигане на споразумение със силите, които играят по въпроса. В крайна сметка Алиев, за разлика от сегашните ни власти, знае, че е възможно да се преговаря по-добре, възможно е да се поставят на масата дипломатически приемливи предложения, че днешната ситуация в Армения не е нито въпрос на съдба, нито на обстоятелства, а въпрос на преговарящият на деня.. Следователно днес той ще откъсне толкова много от властите на Армения, че позициите на следващото правителство ще бъдат възможно най-слаби.
Сега за всички е очевидно, че Алиев няма да подпише нищо в замяна на отказ от Арцах, дори от Арарат, отказ от арменската история. Иначе щеше да подпише още вчера. Той ще изтръгне осезаеми отстъпки под формата на арменски територии, неприемливия за нас коридор с толкова унизителни прояви, че при някакъв обрат всяко правителство в Армения, бидейки слабо и унизено, вече ще се опита да получи минимума, който дори според международните карти са ни принадлежали от самото начало. Алиев ще се опита да постигне позиция, при която по-нататъшните преговори ще бъдат за връщане на нашите земи /според всички международни правни норми/ и ще бъде смешно дори да си представим правата на народа на Арцах на дневен ред.
Начинът да избегнете този сценарий е да не се съгласявате с всички изисквания. Колкото повече даваме, толкова повече ще искат, защото нямат намерение да гарантират мира. Те възнамеряват да държат Армения в постоянен страх, защото са хванали страха на това правителство. Начинът да се избегне това е да се постави искане на масата, справедливото искане за завръщане на народа на Арцах. Най-малкото поради причината, че е предмет на договаряне. Иначе единственият предмет на преговори днес изглежда е правото на арменския народ да живее в този регион.
Неутрализирането на „реваншизма“ не става на хартия, не става със смяна на конституцията. Така нареченият реваншизъм също няма да изглежда толкова страшен за Алиев, ако установеният мир има минимални основи на справедливост, поне отчасти приемливи и за арменския народ. В противен случай Алиев винаги ще се страхува от гневът на арменския народ, натрупан с години в резултат на несправедливостта, който може да избухне при всяко следващо правителство, всяка геополитическа промяна.
Минималната справедливост предполага връщането на арменците от Арцах по домовете им с международни гаранции, дори в рамките на предложената днес логика на мира, с перспективата за самоопределение.
Всички регионални и международни играчи са за завръщането на арменците от Арцах. Всички са заинтересовани от факта, че подписването на мир около Карабах ще даде поне минимална стабилност. От това може да се заключи, че определено ще има държави и организации, които ще допринесат за формирането на международни гаранции по този въпрос, дори и силите, които са в конфликт помежду си“, пише Осканян.