На 19 февруари 2004 г. Гурген Маргарян, войник от въоръжените сили на РА, който посещава курсове по английски език в Будапеща, в рамките на програмата на НАТО „Партньорство за мир“, беше посечен с брадва докато спи от азербайджанския офицер Рамил Сафаров. Процесът продължи няколко години. Унгария осъди убиеца на доживотен затвор без замяна за 30 години. През 2008 г тогавашният министър на външните работи на Унгария Кинга Гентс, който беше на посещение в Ереван, отговаряйки на въпроса за връщането на Сафаров в Азербайджан, заяви, че има такава възможност, но Унгария няма такова задължение. „Постъпката на Рамил Сафаров беше шок за унгарското общество. Има възможност за връщане на Сафаров, но Унгария няма такова задължение. Всички въпроси, свързани със Сафаров, ще бъдат разгледани много сериозно. Най-важният въпрос е дали Сафаров ще излежава доживотен затвор в Азербайджан или не“, каза министърът. С идването си на власт премиерът Виктор Орбан сключи сделка с азербайджанските власти и се съгласи да екстрадира престъпника. На същия ден 31 август 2012г Армения прекрати дипломатическите отношения с Унгария. Отношенията бяха възстановени едва през 2023 г.
По повод 20-годишнината от трагедията репортерът на NEWS.am разговаря с адвокат Назели Варданян, която представляваше арменската страна в процеса и с чиито усилия се стигна до осъдителна присъда.
Г-жо Варданян, как стана така, че престъпникът беше екстрадиран?
На 3 април 2006 г. градският съд в Будапеща осъди Сафаров на доживотен затвор (30 години без замяна). Но осем години след извършването на престъплението, на 31 август 2012 г. той беше екстрадиран в Азербайджан. На 5 август, имайки съответната информация, се обърнах към различни инстанции, както към МВнР, така и към кабинета на президента, за да спрат процеса. Ако бяхме вдигнали шум тогава, екстрадицията нямаше да се случи. Но за съжаление всички се отпуснаха, това не беше работа на никого и така всъщност загубихме победата, която успяхме да постигнем с много труд. На 30 август направихме пресконференция, представихме това на ръководството, но не постигнахме резултати.
През февруари 2013 г. подготвих жалба до ЕСПЧ за нарушения на човешките права срещу Унгария и Азербайджан. Едва на 26 май 2020 г. ЕСПЧ взе решение срещу Азербайджан, искът срещу Унгария беше отхвърлен. Според решението на ЕСПЧ Азербайджан е нарушил правото на живот и е практикувал етническа дискриминация. След това решение бихме могли да се обърнем към Комитета на министрите на СЕ и да поискаме Сафаров да бъде върнат в Унгария за излежаване на присъдата. Но не след дълго се случиха известните събития през юли, август, война и процесът спря. Но ще продължа и ще направя всичко, за да постигна резултати. Но във всичко това има и един абсурден, ако не да кажем, ужасен момент. Въпреки че решението беше в полза на Армения, имаше хора сред нас, които обжалваха това решение. За щастие Върховната камара на ЕСПЧ не просто прие жалбата. Сега е необходимо правителството на РА да се обърне към Комитета на министрите към Министерския съвет и да прояви последователност в постигането на връщането на Сафаров в Унгария. Когато престъплението остава ненаказано, то ражда ново престъпление.
Минаха много години, преди да разбера истинската причина за извършеното престъпление на 19 февруари точно в Будапеща. В края на краищата Унгария не беше европейската страна, където подобно престъпление можеше да вдигне най-голям шум от гледна точка на Азербайджан. Сафаров твърди по време на следствието и процеса, че е искал да „отпразнува деня на Ходжалу с това убийство“. Фактът, че престъплението е извършено в друг ден, Сафаров обясни с факта, че „си е купил брадва и не е могъл да се овладее“. Тогава казах, че убийството е поръчано от властите на Азербайджан и сега съм убедена в това. Но тогава беше невъзможно да го докажа и ако бях тръгнала по този път, щяхме да стигнем до задънена улица и нямаше да постигнем нищо. Последвалите събития доказаха, че съм права. За екстрадирането на Сафаров бяха похарчени много пари за подкупване на експерти, които дадоха фалшиви показания, дори беше открито посолство в Будапеща, въпреки че там живее много малка азербайджанска общност. Всички действия показват интереса на ръководството на Азербайджан. Обърнах се към известна британска организация на разследващи журналисти. Разбраха, че вицепремиерът на Азербайджан е отворил компания в офшорната зона, 76 милиона евро са преведени от Азербайджан на Орбан (премиерът на Унгария – бел. ред.), компанията е затворена на следващия ден. По-късно Алиев открито обеща инвестиции в размер на 230 милиона евро в унгарската икономика. Доколкото си спомням, той не изпълни обещанието си. Връщайки Сафаров в родината му с подкупи и обещания, Алиев му даде титли, даде му апартамент и плаща заплатата му за 8 години в унгарския затвор. С други думи, азербайджанските власти смятат престоя в затвора за „работа“.
Тогава защо точно на 19 февруари и точно в Будапеща? През 2003 г, след като идва на власт, Алиев решава да отмъсти за поражението в първата война. Тъй като Азербайджан е добър с броенето, имам предвид, че повечето им действия са адаптирани към едно или друго число и имат символичен характер, поръчката на първото престъпление съвпадна с подготовката на споразумението от Бишкек за прекратяване на огъня в Карабах през май същата година. С това Алиев показа на света и на собствените си граждани, че започва война срещу Армения и няма да се успокои, докато не отмъсти.
Азербайджанските власти настоятелно ли се опитваха да екстрадират Сафаров?
Азербайджанските власти се опитваха да върнат Сафаров ежедневно. Но тъй като предшествениците на Орбан знаеха много добре как ще свърши това, те отказаха, без да искат да допринесат за освобождаването на един подъл престъпник. Алиев успя много бързо да се договори с правителството на Орбан и неслучайно Орбан продължава да води проазербайджанска политика.
Защо Армения не се опитва да ограничи движението на Сафаров?
Този въпрос също ме тревожи. На следващия ден след извършеното престъпление, съгласно законодателството на РА, във Военна прокуратура е образувано наказателно дело. По това време главен военен прокурор е Гагик Джангирян. Освен, че е образувано наказателно дело, нищо друго не е направено. Дори с мен, като човек, който е най-знаещ за процеса и случая, разследван от унгарската прокуратура, никога не са се свързали. Още тогава трябваше да обявят международно издирване на Сафаров. И сега не е късно. Има съдебно решение за 30 години, никой не го е отменил и Сафаров изобщо не може да моли за помилване. Фактът, че Алиев го помилва, се случи поради нарушаване на законодателството на Азербайджан, законите, които самият Алиев подписа. Според законите на Азербайджан Сафаров може да поиска 20 години вместо доживотна присъда, след като излежи 10 години предварително. Има решение на унгарския съд, има решение на ЕСПЧ, Армения може поне да спре движението на Сафаров, като го обяви за международно издирване. Като цяло реакцията на действията на Азербайджан трябва да е незабавна, но ние реагираме със закъснение. Трябва да се вземат поуки от грешките.
Нарушение ли е екстрадицията на Сафаров за Унгария?
Имаше нарушение, но ЕСПЧ не го счете за такова. Унгария представи документи, които потвърждават гаранциите на Азербайджан, че престъпникът ще продължи да излежава присъдата. Въпреки че за всички е ясно, че Унгария, прилагайки едно наистина справедливо правосъдие, отиде на екстрадицията, знаейки много добре как ще завърши, а решението беше политическо. Скъсването на дипломатическите отношения едва ли е направило голямо впечатление на Унгария.
Армения се присъедини към Международния наказателен съд, като обясни, че ще помогне за изправянето на военните престъпници от Азербайджан пред правосъдието. Но нима Римският статут не позволява това да стане и без членство в МНС? Какво пречеше да се обърнем към МНС?
Нищо не пречеше. Има международна практика, случи се в случая с Югославия и Руанда. Можем също така да поискаме трибунал срещу азербайджанските престъпници. Не беше направено. Защо, мога да предположа, че е невежество.
Споменахте, че ненаказаното престъпление ражда нови престъпления…
Разбира се, екстрадицията на Сафаров донесе голям заряд на оптимизъм на властите и обществото на Азербайджан и вдъхна чувство за безнаказаност. Следните събития потвърждават това: през 2014г – атака, през 2016 г – четиридневната война и т.н. Началото беше поставено тогава. С екстрадирането на Сафаров Алиев повдигна духа на своя народ, показа, че постига това, което иска, показа, че арменците не са последователни в защитата на своите победи и постижения… Въпреки че процесът в Унгария беше много скъп за азербайджанските власти през всички етапи, бяха похарчени много пари, репутацията на страната беше значително накърнена. Ние отговорихме на действията на Азербайджан с мощна съпротива, специално направих всичко, за да бъде осъдителната присъда и така се случи. Това, което не направихме, имам предвид на дипломатическо ниво, беше да покажем кой е Алиев, вече в буквалния смисъл, че няма да се спре пред нищо. Човек може само да си представи какъв вой биха надали азербайджанците, ако се бе случило обратното.
Подкупи, фалшификации, лъжи, престъпления. Азербайджан се опитва да изпълни своя дневен ред и да постигне поставените цели. Докато Азербайджан не почувства нашата сила, той няма да спре. Навсякъде, било то на международно ниво, в съдилищата, където кажете. Не е правилно да си затваряме очите и да избягваме отговора. И като говоря за сила, нямам предвид само битка с оръжия. Делото, което спечелихме в Будапеща, беше едно от проявленията на тази сила.
Разговаря: Мариам Левина
