Всекидневник „Паст“ пише:
„Арцах, нека да отбележим /а и експертите по паметници няма да позволят това да бъде пропуснато/ е или, за съжаление, беше светът с най-много паметници в Източна Армения. Дадиванк или Амарас, където, както е известно, Месроб Мащоц основава първото училище или един от първите, които създават училище там. Било то Гандзасар, било то Газанчецоц, било то многото параклиси, мостове и т.н., и т.н. Не минава ден, без да се появи информация в новините, че азербайджански бандит е разбил, повредил, осквернил този или онзи паметник. Засега информацията е главно за героите от Освободителната война на Арцах, статуи, посветени на арменски фигури, мемориални плочи, но ние не знаем и не можем да знаем каква е ситуацията, например, в същия Дадиванк и Гандзасар. Да не говорим за арменските исторически и културни паметници на територията на Цицернаванк или Бердзор.
Една от острите последици от 6-годишното управление на Пашинян е пълната загуба на Арцах. Но ние искаме да насочим вниманието към нещо малко по-различно. Онзи ден във фейсбук емисията се открои квадрат на центъра за творчески технологии „Тумо“. По-специално се предлага „виртуална разходка в Гандзасар, един от най-важните манастирски комплекси в Арцах“. Тази „виртуална разходка“ е създадена в рамките на инициативата на Центъра „Опазване на обектите на арменското културно наследство“ с помощта на триизмерно сканиране.
От само себе си се разбира, че професионалистите и младите мъже и жени с умения в дигиталните технологии са свършили огромна работа. Не е толкова лесно, колкото може да изглежда при „виртуалната разходка“. И резултатът, разбира се, е впечатляващ. Но в случая става дума за наистина добра работа.
Въпросът е, че години наред живеем в свят на мечти и после на виртуалност. Виртуалната разходка е измама в известен смисъл. Също слаба утеха в случая. Като цяло какво се случва? И като цяло се оказва, че само преди няколко години Арцах е бил освободен и обединен с Майка Армения, че всички арменци са имали възможност не виртуално, а реално да се разходят в Гандзасар, Амарас, Дадиванк, Цицернаванк, Хадрут и Шуши , Мартакерт и Ковсакан. Посетихме Тигранакерт…
А сега… И сега ни остава виртуалната разходка. О, още една… вероятно новите песни. Народни песни. Вече за Гандзасар, Амарас, Дадиванк, Степанакерт и Шуши. Нека повторим, „Тумо“ свършиха добра и подредена работа. Просто трябва да разберем как да сме сигурни, че границите на виртуалността няма да се увеличават през цялото време.“