11 август е празникът на Навасард. Този ден бележи деня на славната победа на Хайг Нахабед срещу Бел. Навасард е първият месец от древния арменски календар. Съставен е от думите „нов“ (нова) и „сард“ (година) и означава „нова година“. Месецът Навасард имаше 30 дни, започва на 11 август и завършва на 9 септември. За древните арменци 1 Навасард (11 август) е бил празник на народните тържества.
Годината е границата на времето, взето от природата. Това е периодът, през който планетата Земя извършва една пълна обиколка около Слънцето. Обиколката, направена от земята, е равна на 934 милиона километра, които преминават с висока скорост, ако си спомним, че преминава 30 километра в секунда.
Големият център на арменския Навасард, отбелязва Ананикян, е бил Багаван, центърът на поклонението на огъня. Така например новата година на древните перси започвала с пролетното равноденствие и се наричала „Денят на розата и виното“. По-късно той е възприет от мюсюлманския свят и получава името „Навруз“, което се празнува и до днес.
Руснаците празнуваха новата година на 1 септември, англичаните – на 26 март, а във Франция съвпада с празника Великден.
При арменците първият месец от годината бил август и се наричал Навасард. Навасард е последният месец на лятото, вратата към „златната есен“. В дните на Навасард пристигат добрите неща на арменската земя и вода: грозде и круши, праскови и дини. Арменците празнуваха дните на Навасард с голяма пищност, той се отбелязваше кото най-тържествения и радостен празник.
Новата година започваше на 1 Навсард (11 август) и продължаваше една седмица. Във всички арменски семейства Навасард беше посрещнат с голямо тържество. На този ден се приготвяха специални ястия и храна. Нареждаха пищна трапеза и всички членове на семейството с радост посрещаха Навасард.
Навасардските дни имаха национално-народен характер. Изпълваха ги забавления, празници, песни и танци. Те почитаха богините Анахит и Астхик, както и бог Вахагн, който беше популярен сред народа.
В историческа Армения Новата година имаше общонароден характер, в който участваха представители на цялата нация. Този празник се чества първо в Багаван, а след това в Ащишад. По тези места имаше големи събори и празненства в началото на новата година, в началото на месец Навасард.
Празненствата за Навасард започваха в Багаван, а след това продължаваха в Ащишад. С други думи, те се преместваха от провинция Багреванд в Тарон (Муш), където се намираха арменските „седем багини“. Числото седем се смяташе за свещено число сред арменците. Езическите арменци предпочитаха да построят „седем багини“, т.е. „ седем олтара“, посветени на Арамазд, Анахит, Михр, Нане, Астхик, Тир и Вахагн). Тържествено отбелязваха празника на Навасърд и в Ащишад. На този традиционен празник, независимо дали в Багаван или Ащишад, арменският народ трябваше да да благодари на своите божества за техните дарове през изминалата година. На Вахагн – за смелостта, на Анахит – за изкуството и на Астхик – за изкуството, любовта и поезията. Което по някакъв начин олицетворяваше добродетелите на арменския народ.
Източник: Panorama.am