В един от жилищните комплекси от ранната бронзова епоха на Гегарот е открит оригинален триредов орнамент от различни мъниста, датиращ от 3-то хилядолетие пр.н.е. Огърлицата се счита за уникален образец от ранната бронзова епоха.
В разговор с Armenpress уредникът-реставратор на Историческия музей на Армения, археологът Мариам Сарибекян, отбеляза, че огърлицата, открита в Гегарот, е изключителна, тъй като предмет с подобно изображение не е открит в нито един друг археологически обект. Според експерта бижутата говорят и за представите на хората от този период за изкуството и красотата.
„По време на разкопките, които започнаха през 1998 г., бяха проучени и селището и гробището на Гегарот, което според експертите е било комплекс, обитаван от няколко хиляди години. Селището е започнало през ранната бронзова епоха и в този район има също и жилищен комплекс от късната бронзова епоха, както и циклопската крепост.
Именно като част от тези разкопки е открита огърлица, датираща от 3-то хилядолетие пр.н.е., в един от жилищните комплекси от ранната бронзова епоха на Гегарот. Това е оригинална триредова украса, изработена от различни мъниста във формата на полумесец, капка и цилиндър. Компонентите на огърлицата са изработени чрез комбиниране на леярска техника и обработка на полускъпоценни камъни”, каза Мариам Сарибекян.
Според експерта находката се състои от 88 каменни мъниста, 217 вида пасти и 99 бронзови мъниста. Бронзовите мъниста бяха нови за това време. Според нея ранната бронзова епоха е период, когато технологията за производство на бронз тепърва започва да се развива, тъй като преди това производството е било много просто, без никаква украса, а огърлицата, открита в Гегарот, вече има орнамент във формата на котва.
Сарибекян отбеляза, че допълнителни изследвания и анализи на бронза показват, че това е смес от олово, мед и арсен, като добави, че комбинацията от тези метали придава на бронза здравина и интересен блясък.
„Изследванията също така показаха, че използваните метални смеси са донесени от различни мини, което означава, че местните жители също са имали връзки със своите съседи“, заключава специалистът от Историческия музей на Армения.
Автор Гаяне Габоян, Фотограф: Хайк Бадалян
Източник: Armenpress