Ако сте един от хората, които гледат Гран при на Формула 1 в Баку, отделете малко време да помислите за следното. На половин миля от бързите състезатели в столицата на Азербайджан се намира централата на службата за държавна сигурност на тази страна, в чиито килии, наред с много други политически затворници, са изтезавани представители на бившето арменско правителство на Нагорни Карабах. Така колумнистът и писател Доминик Лоусън започва статията си в британския вестник The Sunday Times.
„Гран при на Формула 1 се провежда точно под ухото на арменските заложници.“ Те са незаконно държани заложници в Баку от септември миналата година, след като Азербайджан нахлу в спорната територия и ги залови дни по-късно. Във всеки случай се предполага, че арменските лидери (включително тримата бивши президенти на Нагорни Карабах) се намират там“, пише Доминик Лоусън.
Той добавя, че ръководителят на Liberty Media Грег Мафей (Liberty Media притежава бизнеса с Формула 1) е критикувал провеждането на едно от състезанията от Формула 1 в Баку, отбелязвайки, че такива събития се провеждат на „места като Баку“, защото страните плащат огромни суми пари за привилегията да правят „спортно изпиране“.
Авторът на статията се позовава и на годишната конференция на ООН за изменението на климата COP29, която ще се проведе в Баку през ноември. „Илхам Алиев, който наследи поста президент на Азербайджан от баща си през 2003 г. и след това назначи съпругата си за вицепрезидент, е последният пример за това как автократичните държави производителки на петрол крият своето лицемерие в борбата срещу изменението на климата. Алиев има наглостта да обяви, че той ще е „Ченгето на мира“. Не мога да повярвам, че този слоган може да е измислен от британската PR компания Teneo, която се занимава с азербайджанския COP29. „Преди това друга британска PR компания, Portland Communications, се опитваше с всички възможни средства да накара режима в Баку да блесне в замяна на голяма награда“, отбелязва той.
Лоусън припомня думите на Илхам Алиев „Азербайджанските петролни и газови запаси са „дар от боговете“, като същевременно отбелязва, че възможността за бизнес, създадена в резултат на руско-украинската война, също е подарък за Баку. „Баку дойде да запълни празнината, която се появи в Европа след отказа от руски газ“, каза той, припомняйки посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Баку и разглеждайки Баку като „важен енергиен партньор“.
По-специално, авторът прави сравнения между официалните речи на Османската империя преди геноцида и сегашното правителство на Азербайджан. Той цитира думите на Илхам Алиев: „Армения никога досега не е присъствала в този регион. Сегашната Армения е нашата земя“. „Всъщност „настояща“ Армения е само 10 процента от нейната историческа територия“, отбелязва Лоусън и продължава. „Армения е малка държава без излаз на море, която няма такова стратегическо значение като петрола или газа. Именно това обстоятелство помага да се обясни защо прагматичното Министерство на външните работи винаги е съветвало британските администрации да не разстройват Турция с признаването на геноцида“, подчертава колумнистът.
Според Лоусън, Азербайджан също е успял да спечели любовта на политиците от Уестминстър, някои от които открито са участвали в проазербайджанска пропаганда по време на войната през 2020 г. В същото време се добавя, че противно на това миналата седмица трима британски депутати подписаха писмото, призоваващо шефа на „Формула 1“ да „спре да позволява на режими като Азербайджан да изчистват своите престъпления чрез спорта“.