Арменско-полската експедиция работи около три седмици в село Нор Армавир, на територията на древния урартски град Аргищихинили. Целта на експедицията не са просто разкопки, а мащабни археологически проучвания.
Аргищихинили (60 км югозападно от Ереван) – някога един от най-величествените и могъщи градове на Урарту, е изучаван от археолозите от много дълго време. Разкопки на мястото на този град, основан от цар Аргищи I през 776 г. пр.н.е.. започнаха още през 60-те години на миналия век и продължиха дълго време. По време на разкопките са открити много интересни и значими артефакти от урартската епоха.
Една от най-задълбочено разкопаните части на града е цитаделата, разположена на висок хълм. Известно е, че е била оградена със стена, а зад нея е имало град с градини, жилищни сгради и други постройки. По своя план Аргищихинили много прилича на известните градове на Асирия и Вавилон. Днес има много проблеми, свързани с този исторически обект.
Въпреки че разкопките на територията на три значими урартски паметника – Кармир Блур, Еребуни и Аргищихинили – започнаха почти едновременно, този град, за разлика от другите два, беше до известна степен забравен след разкопките – може би поради недостъпното си местоположение. През годините на площ от стотици хектари се е натрупало голямо количество битови отпадъци, а иманярите са нанесли значителни щети на историческия паметник. За решаването на тези проблеми беше създадена група от арменски и полски специалисти.
Как се формира арменско-полската група?
Инициатор на създаването на арменско-полската група беше Институтът по археология и етнография на Националната академия на науките на Република Армения. Два арменски научни центъра се присъединиха към проекта: Службата за защита на историческата среда и музейните резервати и Музеят Сардарапат. Беше подписано споразумение за сътрудничество с Полския център за средиземноморски изследвания към Варшавския университет. Целта на групата не е просто разкопки, а провеждане на широкомащабни археологически проучвания.
„Една от нашите задачи е да опишем всичко, което е направено преди това, всички открити структури, които са пострадали през годините или са били напълно унищожени, например по време на разширяването на модерно гробище, освен това паметникът е бил обект на плячкосване за дълго време и „незначителни“ според крадците артефакти са били разпръснати из цялата територия. Ние също събираме тези материали“, отбелязва ръководителят на експедицията, археологът-антрополог Асмик Симонян.
Според нея членовете на експедицията са открили на територията фрагменти от керамика, бронзови гривни и други артефакти. Иманярите обаче действат много бързо, каза още тя. Те могат да унищожат и ограбят територия за една нощ, което ще отнеме на археолозите 10 години, за да разкопаят.
Една от задачите на групата е да провежда интердисциплинарни изследвания на територията на паметника. Вече е извършено 3D моделиране на Аргищихинили по най-новите технологии. Предвижда се и радарно изследване за определяне на реалните граници на античния град. Експертите не изключват, че освен видими с невъоръжено око зони може да има и други части на града, които например в момента са скрити под земеделска земя. На територията работи и друга експедиция – разкопки на некропола.
Ще се извърши геохимичен анализ за изследване на водоснабдителните системи, за да се определят периоди, когато са възниквали проблеми с водата в района и др. Освен това ще бъдат извършени палеобиологични, палеозоложки и археолого-антропологични проучвания.
„Целта на тези изследвания е да разберем живота на хората, каква диета са имали, какъв вид местообитание, защо са избрали точно това място за живеене, т.е. всякакви подробности, които могат да разкажат за живота на хората, които са живели тук“, обяснява ръководителят на групата по палеобиология и етнобиология на НАН РА Роман Ховсепян.
Експертите припомнят интересна подробност: през 60-те години на миналия век в чертите на града е била разчистена от пръст конструкция, в която са открити бутилки и животински кости. Тогава археолозите предположиха, че в тази къща живее някой, свързан с медицината, така че сградата беше наречена „Докторската къща“.
Ръководителят на експедицията от полска страна, археологът Матеуш Искра от Полския център за средиземноморска археология към Варшавския университет, работи в Армения от 12 години. Преди това той провежда изследвания в Мецамор. Искра е щастлив и горд, че има възможността да изучи Аргищихинили. Според него този паметник е добре известен в Европа, тъй като е една от най-забележителните структури на урартското време.
„Този паметник е важен не само за историята на Армения и Южен Кавказ, но и за цялата човешка история. Има още много работа, която трябва да се направи например, ние не знаем как са живели в Урарту, какъв е бил всекидневният живот, включително и на тези въпроси трябва да отговорим и за съседни империи от същата епоха“, подчертава полският археолог.
Най-важната цел на проекта обаче е паметникът да бъде съхранен, тъй като сега той несъмнено е застрашен, добави той. В бъдеще се предвижда превръщането на Аргищихинили в държавен резерват и създаването на подходяща инфраструктура за опазването му.
СПУТНИК АРМЕНИЯ