Армен Ховасапян пише:
„Европейският шамар на Никол“
През изминалата седмица основната тема на дискусии в публичните платформи и социалните мрежи бяха разгорещените дискусии, свързани с отношенията на Армения с ЕС, чийто основен резултат беше приетият на първо четене от парламента законопроект „За започване на процеса на членство на Армения в Европейския съюз“.
Този процес е много забележим, особено с димната завеса от последните посещения на Никол в различни европейски градове, които тези власти „продават“ на масите си в красиви опаковки, за да ги генерират с подходящ вектор. Властите с характерния си ентусиазъм и цинизъм представят това като „повратна точка“, а срещите на Никол като „безпрецедентни и исторически“.
Днес стана известно, че Никол се е срещнал с федералния канцлер Олаф Шолц в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. Всъщност не само канцлерът Шолц, но и самият Никол нехаят за този процес и не сметнаха за необходимо да правят каквито и да било забележки по него или да обменят мисли по темата.
Оказва се, че се е състояла среща с ръководителя на европейския локомотив, но официалното изявление не съдържа споменаване на отношенията Армения-ЕС, да не говорим за положително споменаване на придвижване към ЕС или подкрепа и приветствие на стъпките, предприети от Армения. Между другото, същата картина е и при срещата с председателя на Европейския съвет Антонио Коста, където също няма и следа от насърчителен или положителен отговор.
По същество всичко това говори за това, че темата за отношенията между Армения и ЕС е балон, фалшив дневен ред и несериозен процес, който ще служи изключително за вътрешнополитическите прищевки на Никол, за да може той да я използва като основна разменна монета и комбинация за изборите.
Нека добавим към това, че вече изминаха 4 дни, но няма отговор или споменаване на приемането на този документ от която и да е европейска институция, нито от ръководството на ЕС, нито от Европейската комисия. Това е сегашната перспектива на европейската интеграция на Армения, към която Никол и безнадеждният му екип се стремят с две ръце и глава.


