Всекидневникът „Пасд“ пише: „Наскоро арменското външно министерство направи изявление, което се смяташе не само за изключително абсурдно на политическата сцена и сред много експерти, но и най-малкото за конспиративно, ако не цитираме най-суровите формулировки. Нека цитираме един откъс: „…След публикуването на указа за принудителното депортиране на арменците от Нагорни Карабах и ликвидирането на Нагорни Карабах, въпросът е свален от дневния ред на регулирането на междудържавните отношения между Република Армения и Република Азербайджан“.
Да започнем от края. За каква „нормализация на междудържавните отношения“ изобщо говорим? Кога Армения и Азербайджан са имали „междудържавни отношения“ от 1991 г.? Нямаше да акцентираме върху това, ако изявлението не беше на МВнР. Между Армения и Азербайджан се водят преговори за подписване на така нареченото „мирно споразумение“, след което е възможно (изглежда малко вероятно, разбира се, но нека го приемем) Армения и Азербайджан да установят междудържавни отношения.
Второ. Правителството на Никол Пашинян одобри бюджета за 2021-25 г. „План за действие“, в който ясно се посочва техният ангажимент за реализиране на правото на самоопределение на арменците в Арцах. Какво общо има с това някакъв „указ“?
Tрето. Разбираемо е, че външното министерство на Арарат Мирзоян говори за документ, подписан от Самвел Шахраманян, с който, между другото, Пашинян и ключовите му фигури са били напълно запознати, въпреки че са излъгали, че нищо не знаят. Във всеки случай: същото правителство на Пашинян не е признавало и не признава Самвел Шахраманян за президент на НКР и въпреки това изведнъж се позовава на подписан от него документ, за да оправдае собственото си престъпно бездействие. Да не говорим за факта, че изглежда никой дори не е виждал този указ?
Четвърто. Дори и да приемем, че такъв документ наистина е подписан, от гледна точка на международното право всеки документ, подписан със сила или заплаха от сила, е нищожен.
И накрая, колкото и да се опитват Пашинян и екипът му да се оневиняват и да обвиняват другите, те отрекоха Арцах, обявиха Арцах за вражеска територия, не направиха нищо за преодоляване на 9-месечната блокада на Арцах, оставиха арменците в Арцах сами пред лицето на враждебната агресия, на практика с изричните цели да ги подложат на геноцидно клане и масово насилствено разселване, етническо прочистване и реалното му прилагане.
„А сега на практика самите те се опитват да заличат не само миналото, но и всички възможности на бъдещето. Въпреки че това не е нищо ново, те просто постоянно слагат нов „печат“ върху него.“