Вестник „Пасд“ пише: „Реалностите на 2025 г. повече от всякога показват ясно, че Армения се е оплела в играта на международните силови полюси, липсва ѝ ясна ориентация, стратегия и осъзнаване на държавните интереси. И на фона на всичко това различни власти правят изявления за началото на „ера на мир“, като същевременно мълчат за пълното пренебрежение на нашите интереси.
Променящи се руско-азербайджански отношения: нови разчети в региона
Регионалният баланс на силите изглежда претърпява радикално пренареждане. В продължение на години Русия и Азербайджан се радваха на взаимноизгодни отношения. „Затварянето“ на статута на Арцах обаче промени всичко. Азербайджан вече не се опитва да балансира интересите на силовите центрове, а насочва ресурсите и политическите си връзки към Турция и Запада.
Според бившия министър на отбраната Аршак Карапетян, Баку се опитва да запълни освободеното от Иран пространство, като се превръща в опорна точка за западните инициативи в Кавказ, изоставяйки дълбоката интеграция с Москва. Това разчитане се случва на фона на разширяващия се конфликт на Русия със Запада. Това променя не само регионалната асамблея, но и стратегическото значение на Армения. Но, за съжаление, Ереван в момента не дава ефективен отговор на тези пренареждания.
Ереван, след като се отказа от многовекторната си външна политика, пое по сляп антируски курс без достатъчен инфраструктурен и защитен заместител. Но без енергийна сигурност, военен отбранителен капацитет и политическа независимост, тази стъпка е като скок в бездната.
Точно за това предупреждава Аршак Карапетян, отбелязвайки, че държавите се ръководят от интереси, а не от увлечение. Ако Западът се превърне в новия идеален модел за арменските лидери, тогава трябва ясно да оценим какво получаваме в замяна.
Коридорът Сюник: Това прелюдия ли е към нова карта?
Въпросът за Сюник е в центъра на всичко това. Именно тук се сблъскват вътрешните дискусии: ускореното изграждане на регионална инфраструктура, реконструкцията на пътища подсказват, че така нареченият коридор действително се формира, но властите просто не смеят да го заявят на глас.
Докато общественото съзнание е заето с кампании срещу Църквата или арести на опозиционни фигури, Сюник се превърна в обект на тиха търговия. Коридор без суверенен контрол означава не само загуба на граници, но и появата на нова геополитическа карта, в която Армения може изобщо да няма място.
Вътрешни репресии наред с външни отстъпки
Най-опасният израз на липсата на държавна сигурност и стратегическо мислене се превърна в засилване на вътрешния натиск. Докато властите не са в състояние да защитят националните интереси пред външни фактори, те се опитват да потиснат вътрешните гласове, които говорят за тези заплахи. Наказателни дела, административно преследване, ограничения на свободата на словото: властите, страхувайки се от обществената съпротива, избират пътя на репресиите, опитвайки се да предотвратят гласа на трезвомислещите хора. Това вече не е теоретична оценка. Развитието на събитията през последните месеци показва, че правосъдието в Армения постепенно се превръща в инструмент за политическо възмездие.
Последен шанс да спрат?
2025 година може да се превърне в съдбоносна година за Армения. Може би последната година, в която все още е възможно да се спре отчуждаването на национални ресурси, територии и суверенитет. А самият Сюник, според много анализатори, ще бъде последната граница на тези загуби. Ако коридорът бъде предаден, ако исканията на Азербайджан бъдат изпълнени без съпротива, ако бъде приложена нова политика на уреждане, лицето на Армения вече няма да е същото. Веднага щом предадем този път, ще загубим всичко.
Историята не прощава на късогледите. А времето е много кратко.“