Преди 37 години, на 12 юли 1988 г., сесията на Регионалния съвет на Нагорни Карабах обяви отделянето на Нагорно-Карабахската автономна област от Азербайджанската ССР.
Историческият документ, приет на 12 юли 1988 г., гласи, че въпросът за Нагорни Карабах може да бъде решен само чрез отделяне от Азербайджанската социалистическа република и присъединяване към Арменската социалистическа република. По повод деня Съюзът за правата на бежанците от Нагорни Карабах публикува изявление, в което се казва:
„В документа се подчертава, че това е държавната воля на народа на Нагорни Карабах, която представлява реализирането на правото на народите на самоопределение като основа на национално-държавната структура на многонационална съюзна държава. А причината за тази стъпка беше антиарменската политика на Азербайджан, която се провежда от десетилетия. В резултат на арменската омраза, умишлените и систематични действия на азербайджанското ръководство, арменските образователни институции бяха затворени в различни градове на автономната област Нагорни Карабах, историята на арменския народ беше изопачена. За да оцелеят, арменците бяха принудени да напуснат родовите си домове и да се укрият в отдалечени кътчета.“
„В документа се посочва, че Изпълнителният комитет на Регионалния съвет на Нагорни Карабах ще внесе петиция в съответствие с установената процедура и ще преименува автономната област Нагорни Карабах на Арменска автономна област Арцах.
Трябва да се отбележи, че сесията на Регионалния съвет на народните депутати на Нагорни Карабах, на своята сесия от 12 юли, всъщност потвърди и разгледа изпълнението на решението на Върховния съвет на Арменската социалистическа република от 15 юни 1988 г. като единствен приемлив вариант за разрешаване на нагорнокарабахския въпрос.
Според последното, извънредна сесия на Върховния съвет на Армения единодушно е гласувала в подкрепа на обединението на Нагорни Карабах и Армения, в отговор на заявлението на областния съвет на НКАО. Гласуването е било основано на член 70 от Конституцията на СССР, който гарантира правото на „свободно самоопределение на народите и равноправно доброволно обединение на съветските социалистически републики“.
Извънредно заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР обаче отхвърли искането на арменците за обединение, позовавайки се на член 78 от Конституцията на СССР. На заседанието обаче беше обещано укрепване на автономията на Нагорни Карабах, подобряване на условията на живот на населението, сформиране на работна група за наблюдение на реда в региона и създаване на държавна комисия, която да проучи оплакванията на арменското население и да разработи евентуални мерки.
Трябва да се припомни, че въпросът за Нагорни Карабах възникна още на 5 юли 1921 г., когато с прякото участие на Сталин, без да се отчита волята на арменското население, което беше абсолютно мнозинство – 94,6 процента, Нагорни Карабах беше включен в състава на Азербайджанската социалистическа република.
Проблемът се изостри допълнително, когато дискриминационната политика на Азербайджан умишлено възпрепятства социално-икономическото развитие на Нагорни Карабах и е насочена към обезлюдяване на арменците и деарменизация на автономната област. Арменските паметници и културно наследство са унищожавани или представяни като с азербайджански произход. В условията на етническа дискриминация арменското население на Нагорни Карабах никога не се е отказвало от волята си да живее свободно и независимо, въпреки геноцидните действия на Азербайджан.
Съюзът за правата на бежанците от Нагорни Карабах, потвърждавайки правото на народите на самоопределение, залегнало в Устава на ООН, подчертава, че правото на арменския народ в Нагорни Карабах да живее свободно и сигурно в своята историческа родина е основен принцип на международното право. Общото събрание на ООН, в своята резолюция 2625 (XXV) от 24 октомври 1970 г., ясно заявява, че всеки народ има право, без външна намеса, свободно да определя политическия си статут и да осигурява собственото си икономическо, социално и културно развитие.
Насилственото изселване на арменския народ от Нагорни Карабах от историческата му родина, наред със систематичното унищожаване на културното и религиозното му наследство от историческите им селища в Арцах, подкопава и продължава да подкопава осъществяването на правото на народите на самоопределение, спира съществуването им и заплашва основните права на поколенията.
Настоятелно призоваваме международната общност да предприеме ефективни стъпки, за да осигури доброволното, безопасно и достойно завръщане на насилствено разселеното арменско население, придружено от международни гаранции, които ще осигурят пълното реализиране на техните права на място. „
Източник: Panorama.am