За Иран въпросът за „коридора“ през Сюник е свързан със сферата на сигурността и в случай на ескалация, той ще бъде решен от блока за сигурност. Съответно, Армения по този въпрос трябва да вземе предвид интересите на силите, които имат влияние в региона. Това мнение изрази в ефира на предаването „Време на Абовян“ по радио „Спутник Армения“ Сергей Мелконян, научен сътрудник в аналитичния център APRI Армения, доктор по история.
„За Иран „въпросът Сюник“ не е само политическа задача и той няма да бъде решен от дипломатическо или политическо ръководство. В частност, вече се повдига въпросът: готви ли се Армения да разположи американци близо до иранската граница, което е жизненоважно за Иран. В Иран вече се наблюдава определен негативен дискурс – тази ситуация е изпълнена с неблагоприятни последици за нас“, смята политологът.
Той добави още, че Техеран вижда как Азербайджан притиска израелците към северната граница на Иран и сега Армения може да осигури американско присъствие на своите граници. И ако по-рано духовният лидер на Иран заявяваше, че границата с приятелска Армения не трябва да се променя по никакъв начин, то в случай на поява в региона на сили, които иранската страна възприема като враждебни, този подход може да се промени, тъй като за Техеран приоритет е собствената му държава, а не интересите на официален Ереван.
Мелконян нарече „лъжа“ твърденията на арменските власти, че Армения ще се превърне във важен регионален кръстопът, ако отвори т. нар. „Зангезурски коридор“.
„За да стане ясно, ще обясня как Анкара и Баку виждат железопътния маршрут за достъп на Турция до Централна Азия. Строителството на железопътната линия Карс-Нахичеван вече е в ход. Железопътната линия ще се движи по маршрута Карс-Нахичеван – Мегри-Горадиз-Баку, а не през Карс-Гюмри-Ереван-Ерасх–Нахичеван-Мегри-Баку. Тоест, само малък участък – по-малко от 40 км – попада върху Армения. Съответно „регионален център“ и „кръстопът“ няма да бъде Армения, както твърдят арменските власти, а Нахичеван, през който ще преминава много по-дълъг участък от маршрута“, подчерта нашият събеседник.
Според експерта, т. нар. „Зангезурски коридор“ би могъл да бъде уравновесен от „Кръстопът на мира“, чиято идея се промотира от арменските власти. Според него обаче това е възможно само ако има „проучване на осъществимостта“ – анализ на осъществимостта и целесъобразността на предложения проект. Тоест, какъв е очакваният търговски оборот, да речем, за 10 години и какво ще получи Армения от това. Такъв анализ обаче няма. Съответно, няма факти в полза на твърденията на властите, че „ще живеем по-добре, ако отворим тази комуникация“.
По-рано британското издание Middle East Eye (MEE) съобщи, позовавайки се на регионални източници, че въпросът за т. нар. „коридор“ през територията на Армения остава една от основните пречки пред сключването на мирен договор между Ереван и Баку. Също така, според изданието, Армения и Азербайджан ще подпишат на 8 август в САЩ не договор, а меморандум за разбирателство, с който ще се ангажират да се стремят към мир.
Както съобщихме, съветникът на върховния лидер на Иран Али Акбар Велаяти заяви в социалната мрежа X, че всеки опит за напредък по т. нар. „Зангезурски коридор“ ще срещне остър отговор от Техеран.