Вестник „Пасд“ пише:
За пореден път Никол Пашинян заяви, или по-скоро намекна, че ако гражданите не са съгласни с политиката му, нека направят революция. Ако не са, тогава са в мир с тази политика, приемат я. Добре е, че не казва, че са посрещнати с радостни викове. Въпреки че вероятно скоро ще го каже.
Намекът на Пашинян беше налице и преди, но сега беше казан по-директно в неговото така наречено „послание за мир“, същото на брифинг, проведен ден по-късно. Буквално. „И ако гражданите на Армения смятат, че това не трябва да е така, аз самият призовавам гражданите да направят революция“, заявява Пашинян, след което добавя: „Мисля, че съм първият и единствен министър-председател в историята на света, който е призовал гражданите на страната си да направят революция, ако гражданите не са съгласни с обявената стратегия. Не знам за втори такъв случай. Но факт е, че нашите граждани не направиха революция, защото те, както и аз, разбираха, че без вземане на това решение, мирът е невъзможен нито на практика, нито на теория.“
Тези изявления на Никол Пашинян за „революционни призиви“ не издържат на критика (както и много други негови изявления, впрочем). Освен това, този „призив за революция“ е проява на абсолютен цинизъм.
Виждате ли, веднага след 9 ноември 2020 г. и през следващите години имаше както спонтанни, така и организирани прояви на масови изрази на недоволство и бунт.
Можем да изброим само няколко. В частност, след като Никол Пашинян увери вечерта на 9 ноември 2020 г. в публикация във Facebook, че „упоритите битки за Шуши продължават“, и по-малко от два-три часа по-късно стана известно, че той по същество е подписал капитулация, хиляди хора спонтанно изпълниха правителствените и НС сгради, нахлуха в летните резиденции на правителството. По същество това беше проява на съпротива срещу стореното от Пашинян, на непримирение с него, на неприемане на него. От декември 2020 г. насам се провеждат мащабни демонстрации с искане за оставката на Пашинян. Още през февруари 2021 г. се сформира движението „Спасение на родината“, като ключовите цели са оставката на Пашинян и спиране на неговата „политика“, която води Арцах към разрушение.
Да, през същата 2021 г. Никол Пашинян успя да се възпроизведе на предсрочните избори за Народно събрание. По негови думи и тези на неговите поддръжници, той получи „стоманен мандат“. Но за какво? Той не обеща, че Арцах ще бъде изчистен от арменци, че ще затвори страницата със самоопределението на арменците от Арцах, че също ще даде територии от Република Армения на врага. Няма да намерите подобни обещания, които той сега представя като „стратегия“, в предизборната програма на Никол Пашинян и Граждански договор за 2021 г. Нещо повече, подобни разпоредби (това, което той прави сега и от 2022 г. насам, разчитайки на този „мандат“), също не присъстват в „Програмата за дейността на правителството на Република Армения за 2021-2026 г.“, която е написана въз основа на същите предизборни разпоредби, приета е и все още има статут на валиден документ. Точно обратното. Деокупацията на Хадрут и Шуши, осъществяването на правото на самоопределение на арменците от Арцах и т.н. и т.н. бяха обещани и заложени в правителствената програма. Затова хиляди хора му дадоха гласовете и мандата си, а не да отрече Арцах и да го предаде на врага, което той направи през следващите години.
Това е междинно, както се казва, в скоби. Да продължим. През 2022 г. стартира движението „Съпротива“, което продължи няколко месеца, включвайки редица политически опозиционни сили, обществени движения, фигури и десетки хиляди граждани. Ключовите искания и въпроси бяха пряко свързани с външната политика, сигурността и запазването на разкъсания Арцах. С други думи, по същество това беше и бунт и бунт срещу „стратегията“, следвана от Никол Пашинян и неговата ГД.
През септември същата година, по време на „Инцидентите в Джермук“, е регистрирано и насилствено въстание на гражданите.
По принцип подобно избухване се случи и на 19-20 септември 2023 г., когато партньорът на Пашинян, Алиев, започна геноцидното престъпление по депортиране на арменците от Арцах, а настоящият министър-председател на Република Армения обяви, че няма да мръдне пръста си, за да защити арменците от Арцах.
Накрая, през 2024 г., във връзка с т. нар. процес на „демаркация на границата“, се сформира и разшири движението „Тавуш за родината“, което по-късно беше преименувано на „Свещено движение“. Няма да навлизаме в подробности, защото не беше толкова отдавна. Основното: това отново беше протест срещу „стратегията“ на Пашинян, грантовете на земя и териториалните отстъпки.
Нещо повече, във всички споменати случаи режимът на Пашинян, репресивните органи, подчинени на премиера, действаха интензивно, с цялата си жестокост и бруталност, стотици активисти бяха преследвани и арестувани, образувани бяха десетки наказателни дела, задържани бяха множество опозиционери и т.н. И в двата случая, по-специално по време на движението „Съпротива“ през 2022 г. и движението „Тавуш за родината“ на 12 юни 2024 г., полицията и специалните сили на Пашинян извършиха въоръжено нападение срещу мирни, невъоръжени демонстрации и демонстранти, причинявайки наранявания на множество граждани. Да не говорим дори за пряко насилие, умишлени побоища на граждани и целенасочено осакатяване.
Най-фрапиращият и свеж факт: ако гражданите са в мир със „стратегията“ на Пашинян и не се бунтуват, тогава за какво са процесите, които се провеждат тези дни – „делото“ на архиепископ Микаел, делото „Свещена борба“, „делото“ на Самвел Карапетян? Защо е обвинен Рубен Акопян? Изобщо, ако всичко е толкова розово, колкото го представя Пашинян, тогава за какво са свидетелство десетките политически затворници…
Така че, първо, лъжа е, че обществеността е в мир със стратегията на Пашинян, второ, правенето на подобно изявление е просто цинизъм с космически размери. Ясно е, че той преследва целта да заблуди обществеността и да я депресира психологически. Съответно, колко струва неговият апел? Десетки хиляди хора от време на време са излизали на улицата, стотици хиляди не могат да понасят това правителство, ако дори не излизат на улицата. Доказателство за това е фактът, че рейтингът на Никол Пашинян (не казваме ГД, защото няма такава политическа сила, има само Никол Пашинян и подчинените му хора) е под летвата. Ясно е, нали, че дори тези стотици хиляди да излязат на улицата, е все едно, Никол Пашинян няма да отстъпи властта, ще открие огън по хиляди, ще хвърли хиляди в затвора, но няма да напусне властта.
Въпреки че… знаете ли, това вероятно е случаят, когато не си струва да разочароваме Никол Пашинян. Изглежда, че той наистина иска революция, така или иначе, говори много за това… Е, може би не буквално, както каза, но може би наистина трябва да покажем какво мисли едно съзнателно, мислещо общество за всичко това. Поне по време на изборите…