Лингвистът и арменист Грач Мартиросян накратко засегна темата за нападенията на врага над имената на езерото Севан.
Той пише: „Заклетият враг отприщи пореден фойерверк от арменофобия, фалшификация и окупация, този път насочен към езерото Севан и цитирайки руски карти от началото на 20-ти век („Няма езеро Севан, има езеро Гойча“ и т.н.). А отговорите, които смекчават сериозността му или го считат за реч, адресирана единствено до вътрешна аудитория, или се ограничават до бегло споменаване на други имена на езерото Севан, са неприемливи.“
Много пъти съм казвал (и самият аз съм правил колкото мога), че игнорирането или омаловажаването на подобни неща е неприемлив и опасен курс. Правителството и учените трябва да държат ушите на международната общност под постоянна атака, при всяка възможност и по всички дипломатически и академични канали, демонстрирайки несъстоятелността на думите на врага и агресивната арменофобия и предавайки историческата истина.
Езерото Севан е многократно споменавано в древната арменска литература под различни имена.
Ето един от тях, според свидетелството на Бащата на историята:
- Но Смбат, заедно с детето Арташис, се отправили към бреговете на Гегамското море, с гръб към планината, наречена Арагац. Те побързали да стигнат до армията на Ервант.
Мовсес Хоренаци, 2-ри том (1913=1991. 170 реда 17-19).
И този най-очевиден факт може да бъде доведено до вниманието на международната общност не само чрез неоспорими ръкописни доказателства, но и чрез преводи и анотации на други езици от неарменски учени, от стари публикации до Thomson 2006. 182.
Друго от древните арменски имена на езерото Севан е ясно засвидетелствано например в „Ашхархацуйц“ от 7 век, където в контекста на региона Сюник четем:
Гегаркуник/гуни, (е) същото море.
Но не само това. Топонимът Севан е многократно засвидетелстван и в древна арменска библиография и на карти, датиращи от 20-ти век. Ще оставя доказателствата от картите на картографите и специалистите по историческа география (особено след като сега съм далеч от дома и библиотеката си). Ще оставя настрана и въпроса за етимологията на топонима Севан и връзката му със Сюник (вж. Алишан 1893. 6a и Армен Петросян 2009 и други трудове). Тук ще изброя само няколко от древните библиографски доказателства за името на остров Севан (което, разбира се, е идентично с името на езерото).
- Остров Севан, който се намира в Гегамския залив.
Ованес Драсханакерци (IX-X век): Маргарян / Тосунян 1996. стр. 96.
- живял на остров Севан
Киракос Гандзакеци (13 век): Melik-Ohanjanyan 1961. стр. 81 ред 9, вж. също 87 ред 11 и сл.
- Гегам е Гегаркуник, където се намира манастирът Макенис, и остров Севан насред морето.
Вардан Вардапет „Ашхархацуйц“ (13 век): Берберян 1960. страница 12 редове 33-34.
Да не забравяме и ръкописните записи.
- в голямото море Гега на остров Севан (IX век).
Матевосян ХайДзерХишат Й-ЖБ, 1988. стр. 41.
- Земите на Гегам на остров Севан (XV век).
Khachikyan HayDzërHishat 15/2, 1958. стр. 5 ред 3 и сл.
Нека ви припомним, че вчера президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви: „Няма езеро Севан, има езеро Гьойча. Завръщането на азербайджанците в историческите им земи, днешна Армения, не бива да плаши арменците“.