През последните дни се води много дискусия за това защо САЩ гледат на събитията в Южен Кавказ през призмата на турския (тюркския) фактор. Международният експерт Сурен Саркисян написа за това на страницата си във Facebook.
По-специално, той отбеляза:
„Всъщност това е доста прагматично изчисление в контекста на американската външна политика и само част от по-голямата картина. САЩ разглеждат Турция като естествена бариера, противотежест и конкурент на основните противници на Вашингтон – Русия и Китай (и, разбира се, Иран). Това означава, че силна Турция би могла да създаде проблеми за Москва и Пекин – от Южен Кавказ и Черноморския регион до Централна Азия и Близкия изток, където Русия и Китай имат жизненоважни интереси.“
Следователно, Вашингтон създава пречки, бариери и допълнителни предизвикателства за своите конкуренти. Това е естествена геополитическа конкуренция между глобалните сили. Според тази логика, нарастването на тюркското влияние е в интерес на Вашингтон, стига да създава проблеми за Пекин и Москва. В същото време Вашингтон създава нови инструменти за контрол над Турция и продължава да използва традиционни механизми.
Вашингтон възприема подобен подход и към Индия. Делхи се разглежда като естествен противовес на Китай, независимо колко недоволство може да породи този подход в Индия.
По този начин, докато Турция се използва в глобалната конкуренция срещу Пекин и Москва, регионалната ѝ тежест ще расте, поглъщайки колкото е възможно повече (било то Арцах, Сирия, коридори и пътища, влияние в тюркските държави и т.н.). Що се отнася до нас, при липсата на контрол и баланс в Южен Кавказ, този естествен процес ще продължи, докато балансът не бъде възстановен.
Както се казва, „свято място никога не е празно“.