„Пасд“ пише: „Последни публикации на водещи турски медии представят събитията около Арменската апостолическа църква не като вътрешноцърковен процес, а като част от регионални геополитически разчети. На 19 и 20 декември две големи турски медии, „Айдънлък“ и „Сьозджю“, публикуваха обширни статии за Армения, в които твърдят, че Анкара се стреми да установи контрол не само в политическата, но и в духовната сфера, като се намесва в процеса на избиране на Католикоса на всички арменци. „Айдънлък“ пише: „Кой ще стане Католикос на всички арменци? Кого подкрепя Анкара? Арменският премиер Пашинян многократно е заявявал желанието си да смени духовния лидер на страната, Католикоса. Основният въпрос обаче остава: кой ще заеме неговото място. Сега, според източници на „Кулийе“, това решение ще бъде взето не в духовния център на Армения, в Ечмиадзин, а в Анкара и Истанбул.“
Турската медия с пет милиона читатели представя процеса в своя анализ като един от ключовите етапи на външната политика на Турция:
„Турция е на прага на най-голямата си победа във външната политика след Ататюрк. Президентът Тайип Ердоган е близо до премахването на последната пречка пред прякото сближаване с Армения.“
Тази пречка е католикос Карекин II, лидерът на Арменската църква. Неговото отстраняване би превърнало Армения в приятелска страна на Турция, а светското правителство на Ереван няма да се съпротивлява на исканията на Анкара.
Никол Пашинян отдавна се отказа от пропагандата за „геноцид“, крайъгълен камък на арменската политика. Този ход отслаби връзките с голямата арменска диаспора във Франция и Русия.
По въпроса за Нагорни Карабах Пашинян поддържа политика, близка до тази на Турция и Азербайджан. Кандидатурата на главата на Арменската църква в Турция, патриарх Сахак, се обсъжда от гореспоменатите кръгове, който в момента е в Истанбул, въпросът се обсъжда от президента Ердоган и неговите съветници. Вероятно е този кандидат да получи подкрепа не само от турските власти, но и от Арменската апостолическа църква в Анталия и арменското духовенство на Ливан. Който и кандидат да спечели, Ердоган ще спечели значително предимство в духовните среди на Армения. Това ще бъде значителен напредък за турската политика.
В същите дни друга влиятелна турска медия, „Sözcü“, публикува статия, която също подчертава ключовата роля на църквата в държавната и обществена съпротива на Армения:
„ Единствената институция, която дава на Армения дори ограничено чувство за независимост, е Арменската апостолическа църква. Пашинян многократно е изразявал желанието си да замени католикоса, но основната несигурност е кой ще заеме неговото място. Твърди се, че тази несигурност вече е изчезнала: Анкара и Истанбул играят по-решаваща роля от Ечмиадзин.“
„Сьозджю“ също се позовава на собствени източници, когато става въпрос за кандидати.
„Според наши източници, запознати със ситуацията, Турция е избрала един кандидат. Президентът Ердоган и неговите съветници обсъждат кандидатурата за Арменската апостолическа църква на патриарх Сахак от Истанбул. Според информацията Сахак II „вероятно ще получи подкрепата на турските власти“.
Анализът е обобщен с най-суровата оценка:
„Тази ситуация ще направи ефективно невъзможно противодействието на турската политика. Когато този процес приключи, механизмите за вземане на политически и социални решения в Армения ще бъдат изцяло оформени от външни фактори.“
Така, според оценката на две влиятелни турски медии, отслабването на Арменската апостолическа църква се счита за ключова предпоставка за пълноценното изпълнение на стратегическите цели на Турция. Според тази логика църквата е последната структура, която може да мобилизира обществената съпротива и да възпрепятства прилагането на спорни политически решения.
На фона на тези оценки от турската преса, все по-видим става и верижният сценарий, който предполага задълбочаване на натиска върху независимите медии след църквата, „прочистване“ на политическото поле и ограничаване на дейността на опозиционните сили като продължение на същия процес.
Не е случайно, че Арменската апостолическа църква се е появила в този център. Векове наред Армения е изграждала своята идентичност около християнската вяра и църквата, запазвайки националния си облик дори при липса на държавност. Следователно подобно отношение към Арменската апостолическа църква е не само израз на вътрешна криза, но и израз на безразличие към цивилизационните ценности, което международната общност също не може да игнорира.