На 11 март 2026 г. потребителят на TikTok xanabat muhavizə публикува още един видеоклип от село Хнапат в района на Аскеран на Република Арцах, временно окупирана от Азербайджан. Това написа омбудсманът на културното наследство на Арцах, вицепрезидент на историко-културната неправителствена организация „Азгаин“ Ховик Аванесов.
От видеото става ясно, че хачкарът от XII век, разположен под смърч в селото, е бил разрушен под претекст „строителни работи“.
Този факт е пореден пример за системната политика, чрез която Азербайджан последователно заличава арменското културно наследство на Арцах. Още по-тревожно е, че азербайджанската държавна пропагандна машина се опитва да представи паметниците на Арцах от същия период като „агванско“ наследство, докато от друга страна, същите тези паметници умишлено се унищожават. Тази противоречива, но ясно целенасочена политика показва, че „приписването“ и физическото унищожаване на историческото наследство се извършват паралелно, по систематичен начин на държавно ниво.
Прави впечатление също, че в този процес са замесени не само пропагандни структури, но и азербайджанските въоръжени сили и други силови формирования, което прави унищожаването на културното наследство част от държавната политика. Регистрирани са десетки подобни случаи, както в Арцах, така и в Нахичеван, където през предходните десетилетия е извършвано систематично унищожаване на арменски паметници.
На 2 февруари 2026 г. Научно-аналитичният фонд „Гегард“ съобщи, че църквата „Света Богородица“ в село Вагухас, област Мартакерт, е била обект на вандализъм от страна на азербайджанци. Според публикувана информация, азербайджанците са счупили поне един от хачкарите, поставени в двора на църквата, и са съборили иконите на църквата .
Важно е да се подчертае, че културните ценности, разположени на територията на Арцах, са не само арменски, но и наследство с универсално значение. Тяхното унищожаване е насочено не само към фалшифициране на историята, но и към пълното унищожаване на културната памет.
Същевременно става очевидно, че стилът на унищожаване и присвояване на арменското културно наследство от страна на турско-азербайджанския тандем не се ограничава само до Арцах или Нахичеван. Подобна методология се използва и в различни региони на Близкия изток, където политиката спрямо историческите и религиозните паметници е писана с един и същ почерк. Това показва, че Турция и Азербайджан действат не само като държави, извършващи културен геноцид, но и като износители на методологията на тази политика.
В този контекст е важно да се подчертае, че подобни действия не могат да се разглеждат единствено като вътрешни културни политики на отделни държави. Те са свързани с международноправни норми и задължения, свързани със защитата на универсалното културно наследство, които са обвързващи за всички държави. Следователно целенасоченото унищожаване на исторически и културни ценности, в частност на арменските хачкари, излиза извън обхвата на регионалните конфликти и попада в обхвата на международното право и защитата на световното културно наследство.
Нападенията на хачкари са забранени от международното право и се считат за тежко престъпление срещу цялото човечество, тъй като „Изкуството на арменските хачкари: Символизмът и майсторството на хачкарите“ е включено в „Списъка на нематериалното културно наследство“, приет от ЮНЕСКО през 2003 г., от 2010 г. насам и се счита за универсална ценност. Това означава, че изкуството на хачкарите има изключителна универсална стойност и международна допълнителна защита.
Хачкарската култура също се ползва с допълнителна защита по време и след война. По-специално, съгласно принципите на Втория допълнителен протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, приет през 1999 г., цялата хачкарска култура се ползва с разширена защита и всяка щета, причинена ѝ, съгласно член 15(а) от Протокола, е „сериозно нарушение“, което може да бъде преследвано като военно престъпление в международни съдилища. Това се доказва от член 10 от гореспоменатия Протокол за засилена защита на културните ценности, според който културното наследство от най-голямо значение за човечеството трябва да бъде обект на засилена защита, а ЮНЕСКО всъщност счита цялата хачкарска култура за такава от 2010 г. насам. Съгласно член 12 от Протокола, в окупираните територии държавата страна по Протокола, а именно Азербайджан, трябва да гарантира неприкосновеността на културните ценности под засилена защита, като се въздържа от това да прави такива ценности обект на нападение или репресии .
„Многобройни подобни факти показват, че действията на азербайджанските власти могат да се разглеждат като проява на един от най-големите културни геноциди на 21-ви век, насочен към елиминиране на исторически и материални доказателства за арменското присъствие в региона“, пише той.