Армен Ашотян пише: „3 причини да следите унгарските избори.
Днес в Унгария ще се проведат парламентарни избори, а интригата около тях е не само вътрешна, но и европейска и дори световна.
Има 3 причини да следите това събитие от Армения, което на пръв поглед може да не ни интересува.
Първо: Виктор Орбан неуважаваше и заблуждава Армения и арменския народ от 2012 г. насам, екстрадирайки Рамил Сафаров в Азербайджан, позволявайки на Алиев да прослави убиеца, отнел живота на арменския офицер Гурген Маргарян в Будапеща. И е естествено евентуалното поражение на Виктор Орбан да има известна историческа справедливост от гледна точка на Армения и арменския народ.
Второ, унгарските избори станаха част от европейския и световния политически дневен ред, тъй като правителството на Орбан води, меко казано, евроскептична политика, като акцентира и промотира въпроса за суверенитета на националните държави в рамките на наднационална организация като Европейския съюз.
Чуждестранната предизборна намеса е много очевидна, както в полза на Орбан, така и в полза на общия кандидат на опозицията, Маджар. Следователно, Армения, която е в навечерието на парламентарни избори и преживява цялата помпозност и обстоятелство на чуждестранната предизборна намеса, не може да остане безразлична към подобна намеса в друга държава.
В този контекст отново се откроява европейският цинизъм. Когато вицепрезидентът на САЩ Ванс дойде в Армения и директно изрази подкрепата си за Никол, като по този начин осъществи намеса в изборите, цялата либерална европейска общност приветства този ход.
Когато обаче същият Ванс посети Будапеща и изрази подкрепа за Орбан, „демократичните ценности“ на либералната европейска общност се събудиха и те започнаха ожесточено да критикуват този факт. Отдавна сме свикнали с европейските политически двойни стандарти и този пример е един от най-скорошните и поразителни.
Трето, унгарските избори би трябвало да заинтересуват и арменската опозиция, тъй като стилът на управление на Виктор Орбан е авторитарен и напълно се вписва в логиката на съвременните нелиберални управници.
Разбира се, като член на ЕС, Унгария не можеше да заобиколи всички европейски стандарти, свързани с демокрацията и върховенството на закона.
Паралелите между Орбан и Никол обаче са много видими, особено в авторитарния стил. Разбира се, Никол се опитва да се превърне в много по-брутален диктатор, тъй като не е облечен в европейска институционална усмирителна риза, но и Никол, и Орбан напълно се вписват в съвременния политологичен термин „спин диктатор“, следователно евентуалното поражение на такъв диктатор, на такъв авторитарен владетел и анатомията на това поражение могат да бъдат интересни и полезни за арменската опозиция.
Разбира се, в случая с Унгария опозицията се противопостави на Орбан единно, докато в Армения тя беше разделена на предизборни екипи, но все пак е интересно да се види дали тази тактика, обединеният юмрук на опозицията, може да победи авторитарния владетел. И какви технологични, политически и пропагандни инструменти бяха използвани за тази евентуална победа?
И така, нека следим днешните избори в Унгария, защото, както вече казах, те са интересни и за нас поради 3-те причини, изброени по-горе.“