През последните дни в интернет, особено от различни азербайджански медийни платформи, се разпространява новината, че на планината Одзасар в Нахичеван е открит или преоткрит клинописен надпис, отнасящ се до съвместното управление на урартските царе Ишпуин и Менуа.
Кандидатът на историческите науки, археологът, урартски експерт, бивш директор на Историко-археологическия резерват-музей „Еребуни“ Микаел Бадалян пише : „Всъщност урартският надпис от Одзасар е открит през 1988 г. от директора на Центъра за сеизмична химия и анализ на Националната служба за сеизмична защита на Република Армения, кандидат на геоложките науки В. Игумнов. През 1996 г. В. Игумнов, Х. Карагьозян и С. Хмаякян публикуват статия за надписа от Одзасар и неговото четене в „Исторически журнал“. По-късно видните урартски експерти Н. Арутюнян и М. Салвини също публикуват статии за този надпис, въвеждайки някои пояснения за неговото четене. През последните години известният урартски експерт Р. Дан и култовите аспекти, споменати в текста му, са споменати и от автора на моите редове.
Надписът споменава завладяването на земите на градовете Арцин и Аниан от Ишпуини и Менуа, издигането на паметник в чест на бог Халди, както и принасянето на животински жертви на Халди и съпругата на Халди.
Одзасар се намира близо до селището Хошакуник в историческа Армения.
Защо азербайджанците започнаха да разпространяват слухове за откриването на надписа от Одзасар през този период? Освен това те вече твърдят, че надписът доказва наличието на урартската държава в Нахичеван, а също така споменават, че това е била и граница. Това е много фин термин и може да има дългосрочни цели.
Доскоро на азербайджанците официално беше забранено да споменават или пишат, че в Нахичиван е имало присъствие на урартската държава. Дори фрагментът от типичен урартски карас /глинен съд/, обозначен с клинопис, открит в Оглан Кала, се смяташе за чужд на местната писменост. Те дори се опитаха да принудят чуждестранни учени, работещи в Нахчиван, да отбележат в своите трудове, че няма следи от урартско присъствие в Нахчиван. Едно от ярките доказателства за това е „Азербайджанският национализъм и заглушаването на миналото“ на известния американски археолог Брадли Паркър, който представлява текстът на неговия доклад, където известният учен помести текста на писмо, адресирано до него от азербайджанци, в което последните се опитват да убедят Паркър, че крепостите на Нахичиван не са урартски.
Изглежда обаче, че сега настъпва сериозна промяна.
Сега обаче виждаме, че надписът от Одзасар е преоткрит в Нахичеван. Възниква въпросът: ако наистина са искали, биха могли да открият този надпис по-рано. Мисля, че, разбира се, биха могли. Възниква другият въпрос: защо започнаха да представят този надпис сега, говорейки за урартското наследство в Нахичеван?
В момента азербайджанците започнаха да проповядват, че арменците нямат връзка с Урарту. Според мен тези обстоятелства може да показват, че е започнал процес, и то планиран процес, когато те се опитват да ни отнемат Урарту. Нещо повече, ако по-рано Турция е предявявала претенции към Урарту, царството Арарат, сега Азербайджан също предявява претенции…
Много интересно е, че срамната, погрешна карта на Урарту в учебника по история на Армения за 7-ми клас не включва днешната Република Армения, Еребуни не е включен, но Нахичеван е включен…“
Източник: panorama.am