Изглежда Никол Пашинян и събраните около него марионетки не са си взели поука от парламентарните избори, проведени на 7 юни, на които партията „Граждански договор“ постигна само привидна победа или, както историята добре знае, „пирова победа“. Това се отнася до победа, постигната с цената на огромни жертви и загуби, но която всъщност е поражение. Според легендата, когато един от известните генерали на древния свят, цар Пир от Епир, бил поздравен за смазващото си поражение над уж непобедимата римска армия, той възкликнал: „Още една такава победа и вече няма да имаме армия.“
В случая с партията „Граждански договор“, още едни подобни избори ще оставят партията без армия от избиратели. Пашинян е добре запознат с „мръсната цена“, която плати за своята „победа“ на изборите: репресии, административен ресурс, купуване на гласове и хиляди други безпрецедентни и нечувани нарушения на избирателния процес. В страна като Армения, разположена на кръстопътя на външни влияния, важат специални правила: изборите трябва да бъдат честни и свободни, а народът трябва сам да определя съдбата си. Неслучайно руският президент намекна за това преди арменските избори, подчертавайки, че с уважение ще приеме и признае „всеки избор на арменския народ“.
Не е тайна, че човекът, „избран“ за министър-председател на юнските избори, изобщо не е избраникът на арменския народ: мнозинството от нашия народ го отхвърли. Несъмнено това, или поне една от основните причини, е причината Владимир Путин да се окаже най-принципният и никога да не поздрави самопровъзгласилия се лидер на Армения за „преизбирането“. Значението на подобен ход от страна на една от световните сили и стратегически партньор на Армения е съвсем ясно; накратко, това е позор за Армения и арменския народ, които в продължение на осем години толерират безполезна личност, която е обърнала държавата с главата надолу, въвлякла e страната в три войни и е унищожила цяло поколение хора в репродуктивна възраст.
От друга страна, като не признава резултатите от изборите в Армения, Москва обявява новото арменско правителство за нелегитимно, което означава, че Русия ще счита всеки документ, подписан от това правителство, за нищожен. Дипломатическите отношения не са формално прекъснати, но нивото им рязко се влошава: посланиците са отзовани, а контактите и посещенията на високо ниво са замразени. Отношенията на Русия с Армения вече са изключително уязвими поради настоящата строга забрана за износ на селскостопански продукти от Армения за Русия, безплодните преговори с Европейския съюз и вероятното покачване на цените на енергията.
Но да се върнем към поведението на нашия герой, който след пировата си победа, вместо да се успокои малко, стана още по-нагъл, злобен и агресивен. Той не се отказа от идеята да „победи и превърне в бездомници“ основните си съперници – опозиционното трио. И това въпреки факта, че Самвел Карапетян беше под домашен арест от самото начало, което му пречеше да проведе пълноценна предизборна кампания; срещу Царукян вече беше образувано наказателно дело, въпреки факта, че Никол беше присвоил приблизително 60 000 гласа, подадени за него; и по нечие искане правоохранителните органи разследват някакво безсмислено дело срещу Втория президент, датиращо отпреди 25 години.
Положението на Никол се влошава безнадеждно – той претърпя неуспех на изборите. Дори след толкова много нарушения на изборите, той не успя да достигне минималния праг „50+1“. Как ще промени Конституцията сега и как изобщо ще живее със стигмата на „изборен манипулатор“? Никол е бесен. Ще завършим с кратък цитат от една от последните му речи: „Казвам ви: ще смажа лично калушкия олигарх Роберт Кочарян и онзи другият – беларусинът… с всички необходими средства. Всеки, който не е съгласен с гражданите на Република Армения, излезте днес и започнете революция. Просто няма друг начин да спрете този процес!“
Сърцето на този човек копнее за революция. Може би, щом е дошъл на власт чрез революция, иска и да си тръгне чрез революция? Великолепна мисъл.
Източник: https://acnis.am