Въпросът за преселването на азербайджанци в Армения е решен правно, но е възможно той да стане политически. Липарит Дрмеян, бивш ръководител на Службата на представителя по международни правни въпроси, заяви това в интервю за Sputnik Армения .
ПО ВРЕМЕ НА КАМПАНИЯТА ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ОПОЗИЦИОННИТЕ СИЛИ редовно повдигаха въпроса за евентуалното преселване на 300 000 азербайджанци в Армения, цитирайки речи на Илхам Алиев. Властите не само отрекоха съществуването на подобна тема, но и обвиниха опозицията в опит да всява паника сред населението и да разпространява наративи, диктувани отвън.
Според Дрмеян, в международни оплаквания относно завръщането и имуществените права на азербайджанци, за които се твърди, че са били разселени от Армения и Арцах през 90-те години на миналия век, азербайджанската страна е цитирала конкретни цифри отпреди много години. И не само 300 000, а многократно повече.
„Азербайджан тълкува това по следния начин: има поколения, наследници, чийто брой е достигнал 800 000 и те също имат законни претенции, тъй като това е било законната собственост на техните предци. Тази цифра е завишена и утре може да се увеличи още повече до 1,5 милиона. Днес виждаме Азербайджан да организира форуми, да обсъжда въпроса за така наречения Западен Азербайджан, а на някои места да се говори за цифрата от 300 000, на други – 500 000, а може би дори 800 000. И те вече издигат това до нивото на политически дискурс“, отбелязва Дрмеян.
Междувременно, в правната сфера, според него, усилията на Азербайджан в тази насока вече са безвъзвратно осуетени или „отдавна прекратени от решения на два международни съда“. Той визира ЕСПЧ и Международния съд в Хага, които имат юрисдикция по тези въпроси.
Международният съд постанови, че неговата юрисдикция се простира само до периода на Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (CERD) и за двете страни, което прави събитията от първата половина на 90-те години на миналия век неподлежащи на разглеждане.
През 2021 г. Европейският съд обяви за недопустима индивидуалната жалба „Самадов срещу Армения“, в която се твърди, че Нурадин Самадов е загубил имуществото си през 1993 г., докато е бягал от региона Келбаджар (Карвачар).
„Жалбоподателят твърди, че Армения е отговорна за това и че нарушението на правата му трябва да бъде признато и обезщетено. Жалбата обаче е подадена през 2008 г., докато Азербайджан е член на Съда от 2002 г. Съдът установи, че шест години са твърде дълъг период, което означава, че жалбоподателят е забавил подаването на документите и е подал жалбата твърде късно, поради което Съдът отхвърли жалбата“, обяснява нашият източник.
СПОРЕД ДРМЕЯН, ТОВА Е БИЛО СВОЕОБРАЗЕН СИГНАЛ КЪМ АЗЕРБАЙДЖАН, ЧЕ ВЪПРОСЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА АЗЕРБАЙДЖАНЦИТЕ, ВЕРОЯТНО ПРИНУДЕНИ ДА СЕ ПРЕМЕСТЯТ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК, Е ОСТАРЯЛ В ПРАВНО ИЗМЕРЕНИЕ СПОРЕД ВСИЧКИ НОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО.
„По този начин, чрез своето прецедентно решение, Европейският съд установи, и това ще служи като ориентир за разглеждането на междудържавни жалби, че този въпрос е приключен и Армения е в доста силна позиция в това отношение. Няма правен начин за разрешаване на този въпрос“, заяви Дрмеян.
Експертът обаче не изключва възможността въпросът да стане политически. „По-специално, правителството би могло да каже: „Въпросът е приключен съгласно международното право, но с политическо решение ние позволяваме на тези лица да се завърнат.“ Но ако това е политическо решение, тогава никакво международно право няма да е от полза“, смята той.
Бившият ръководител на Службата на представителя на Армения по международноправните въпроси отбелязва, че за разлика от азербайджанците, завръщането на гражданите на Арцах е гарантирано от спешно решение на Международния съд. Той е уверен, че това може да се постигне, ако има признаване на личен интерес. В такъв случай могат да се предприемат стъпки и да се проведе сериозна дипломатическа работа в Съвета за сигурност на ООН, като се окаже влияние върху държавите-членки. Вместо това, арменското правителство в момента поставя на дневен ред въпроса за отказ от международноправни действия, докато се готви да подпише мирен договор.