Вестник „Жоховурд“ пише: „Външната политика, водена от Никол Пашинян, доведе Армения до ситуация, в която както проруските, така и проевропейските среди са недоволни от него. Всъщност и двете страни се чувстват измамени. Отношенията с Русия са изключително обтегнати. Москва прилага едно след друго икономически ограничения спрямо Армения, като периодично забранява или ограничава вноса на нови продукти. Руската страна официално ги обяснява със санитарни и други проблеми, но периодичността на ограниченията вече създава впечатление за политически натиск. Към това се добавя и фактът, че след парламентарните избори на 7 юни руският президент Владимир Путин не поздрави публично Никол Пашинян за резултатите от изборите. В същото време Европа все още не е в състояние да компенсира напълно евентуалната загуба на руския пазар.
Според всекидневника „Жоховурд“ към Пашинян се изпращат ясни сигнали и от европейските среди: вие сте избрали европейския път, следователно трябва да сте готови за цената на този избор: лишения, икономически трудности и жертви. Европейската страна се опитва да облекчи ситуацията с финансови средства, програми за помощ, грантове и заеми, но те не могат напълно да запълнят празнината, произтичаща от влошаването на икономическите отношения с Русия.
Заслужава да се отбележи и ситуацията в новото Народно събрание. Когато опозиционната фракция „Силна Армения“ предприе силна политическа стъпка, за да поеме ръководството на Постоянната комисия по европейска интеграция, недоволството от правителството стана очевидно и в проевропейското поле. Много фигури, работещи с европейски структури и финансирани от европейски програми, вече критикуват Граждански договор без предишното предупреждение, а в някои случаи дори открито се подиграват и осмиват стъпките на правителството.
Очертава се доста показателна картина: Москва не вярва на Пашинян, вярвайки, че той води Армения към Европа, а проевропейците са недоволни, че правителството не прилага последователно прокламирания европейски път. Накратко, многовекторната политика на Пашинян е стигнала до точка, в която той успява да разочарова както Русия, така и Европа. А икономическата цена на тези политически маневри в крайна сметка се плаща от Армения, арменската бизнес общност и гражданинът, който плаща скъпо за всичко всеки ден.“